Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 5 години пауза: Господари на ефира се завръщат!
  • Новини

След 5 години пауза: Господари на ефира се завръщат!

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
gsdovofdsvdfbkgfkbgf.png

Култовото предаване „Господари на ефира“ е близо до завръщане на екран след повече от пет години пауза – за радост на многобройната си аудитория.

За момента се знае, че текат преговори между продуцентите Маги и Джуди Халваджиян и водещите телевизии у нас bTV и Нова телевизия, но къде ще се излъчва евентуално шоуто, все още няма яснота. Стартът трябва да е тази есен!

 

В екипа на предаването вече се завърна един от емблематичните репортери  Влади Василев, който след спирането на „Господарите“ през 2018 г., започна работа във футболния ЦСКА, където основно отговаряше за връзките с обществеността.

 

След свалянето от национален ефир „Господарите“ продължиха да съществуват, само че в мрежата. Екипът обаче, разполагаше с далеч по-скромен и малък бюджет, което със сигурност ще се промени още тази есен, когато предаването се завръща в пълния си блясък.

Засега не е ясно кои ще са първите водещи на шоуто, през което през годините минаха много знакови имена като Димитър Рачков, Васил Василев-Зуека, Малин Кръстев, Руслан Мъйнов, Мария Игнатова и други. В момента Зуека живее в Испания, а останалите му колеги са ангажирани в различни други формати.

 

 

Припомняме, че шоуто стартира през 2003 година в несъществуващата вече телевизия „7 дни“. Имаше и два периода в Нова телевизия от общо 12 години, а в рамките на три сезона беше и в bTV, където обаче започнаха и скандалите, след като продуцентите обвиниха телевизията в опити за цензура.

Стигна се дори и до съдебен спор между „Глобал Вижън“ и тогавашното ръководство на медията. По-късно предаването отново тръгна в ефира на Нова тв, където бе излъчен последният епизод на 31 декември 2018 г.

Една от основните причини за спирането на шоуто бе скандалът с репортера Димитър Върбанов, който се направи на пребит и лежеше на земята пред склад във Велико Търново. Впоследствие инцидентът се оказа инсценировка, а репортерът веднага бе уволнен. Всичко това обаче доведе до сериозни репутационни вреди за предаването и падане на рейтинга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цънцарова изригна с тежки думи: Не ги слушайте много. Обидно е!
Next: Проф. Рачев предрече бум във времето: Градусите полудяват!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.