Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 78 дни в кома и 8 операции, Хайрие Бекир има силата да вижда бъдещето и да предсказва смъртта! Тя е известната врачка от Боян Ботево
  • Новини

След 78 дни в кома и 8 операции, Хайрие Бекир има силата да вижда бъдещето и да предсказва смъртта! Тя е известната врачка от Боян Ботево

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
hairiirkbekirir.jpg

Мюсюлманката от хасковското село Боян Ботево – Хайрие Мустафа Бекир, е сред най-известните гадателки в региона.

Родена е през 1962 г. в кърджалийското село Лясково. С дарбата си да наднича в бъдещето се сдобива по особено болезнен начин. Врачката преживява разтърсващ катаклизъм, продължил цели четири години – от 1989-а до 1993-та, през които е на легло – ни жива, ни умряла, пише 365novini.

Първите 78 дни е в кома. След това идва състоянието „между небето и земята”.

До леглото ѝ бдят денонощно нейните близки, които, заедно със съседи, се сменят да я гледат през всичките тези години. Лекарите не могат да установят причината, но в едно са категорични – Хайрие ще умре и подготвят близките ѝ за края. И наистина – жената не яде и не пие нищо. В несвяст е. Слагат я на системи от време на време, но част от тънките ѝ черва изсъхват и се налага да я оперират многократно.

След като най-внезапно, за една нощ, тя оздравява. Става от леглото, все едно не е боледувала никога, обясняват съседите ѝ. Сривът с нея започнал, както си е жива и здрава и не се оплаквала от нищо. Но един ден влязла в плевнята и пред очите ѝ застанал един „особен човек”, както сама описва видяното „От време на време отивам до другия свят.“ И до днес не можела да разтълкува видението, но знаела, че след него е получила дарбата си.

„И сега даже не разбирам точно как става това видение, дето го имам, кога застава пред мене човекът. Но още като седне, и направо като на огледало става всичко за него“, споделя гадателката. Пред дома ѝ е стълпотворение. В стаята ѝ впечатление прави окачената на стената чиния, която ѝ била личен дар от баба Ванга, която през живота си ходила при нея на три пъти. Хора на пророчицата от Рупите я докарвали с кола пред дома на Хайрие в селото. „Няма да кажа за какво точно я доведоха Ванга при мене с кола, ама аз видях, че тя ще умира. Не остава много да живее и ѝ казах кога ще умре“, споделя мюсюлманката, която е прочута с възможностите си да предрича смъртта.

„Повече от 26 гледам на ръка, снимки, вещи, развалям магии (не правя муска) и умея да познавам голяма част от бъдещето и миналото. Всички, които идват, са намерили излекуване. Помогнах и на много хора, които имат здравословни проблем“, хвали се гадателката от Боян Ботево. Всеки ден при нея идват десетки посетители, които искат да знаят бъдещето и миналото си или да се излекуват от болести. „Познава много, като доктор е. Упътва ни при кой лекар да идем, имаме ли нужда да посетим болница.

Ако имаш изчезнал близък или роднина или си загубил скъп предмет и вещ, посочва къде е в момента.

Много сме доволни, при нея няма и тарифи, кой колкото ѝ остави“, споделят хора от околията. Славата на Хайрие се носи не само в страната, но и в чужбина. При нея за помощ идват от Турция, Белгия, Холандия, Германия, дори и отвъд океана – САЩ и Канада. Къщата ѝ се намира на централния път за Боян Ботево. Работи всеки ден, с изключение на сряда, и до ден днешен плаща своята дан за свръхестествените си способности, защото страда от епилепсия.

Източник: Родопи24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България плаче! 22-годишният Георги загуби битката с рака
Next: Най-известната ясновидка: Новият министър-председател ще е на около 40г., висок и с къса коса

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.