Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 9 години брак двойка най-накрая отвори сватбен подарък, който лелята им беше казала да не отварят
  • Новини

След 9 години брак двойка най-накрая отвори сватбен подарък, който лелята им беше казала да не отварят

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
sgflsdgfdskgdfkgfd.png

Обичайна практика е да се правят подаръци на младоженци, които обикновено са предмети, които ще послужат на новата двойка в началото на нейния съвместен живот в домакинството, не е необичайно, нито е нещо сантиментално.

Кейти и Брандън бяха женени от 9 години и все още не бяха отворили един последен сватбен подарък.

 

Подаръкът беше в бяла кутия, която бяха оставили да седи на рафт в гардероба. Леля Алисън им я бе подарила, и надраскала върху плика, прикрепен към пакетае: „Не отваряйте до първата караница“…

 

 

Когато леля Алисън връчи пакета, те се съгласиха, че ще изпълнят желанието й и ще се въздържат от отваряне.

 

Разбира се, през годините те имаха кавги и сцени, както всички двойки правят, но непрекъснато отказваха да отварят кутията по различна причина.

В пост, написан от Кейти, тя обясни причината за това, че кутията е запечатана: „Очевидно е имало много разногласия и спорове през деветте ни години. Имаше дори няколко случая, в които и двамата смятахме да се разделим… но никога не сме отваряли кутията.

 

– Честно казано, мисля, че и двамата избягвахме да се обърнем към кутията, защото това би символизирало нашия провал. За нас това би означавало, че нямаме необходимото, за да накараме брака ни да работи – и двамата бяхме твърде упорити и решени за това. Така че ни принуди да преосмислим ситуации. Беше ли наистина време да отворим кутията? Ами ако това не е най-лошата ни битка? Какво ще стане, ако пред нас предстои по-лошо и нямаме кутията?!? Както би казал моят велик чичо Бил: „Нищо не е толкова лошо, че да не може да се влоши още повече.“

 

После, една нощ, всичко се промени. Кейти и Брандън бяха настанили двете си малки деца в леглото и се наслаждаваха на чаша вино. Започна разговор относно предстоящата сватба на двама техни близки приятели.

В средата на развълнуваната дискусия, те започнаха да подхвърлят идеи за това какво биха могли да подарят на новата двойка. Именно тогава Кати си спомни за техния собствен сватбен ден и кой подарък е оставил трайно впечатление.

– Смешното? Подаръкът, който означаваше най-много, все още седеше в килера… неотворен – каза Кати.

Кутията беше останала в килера в продължение на девет години, а двойката, която се страхуваше да я отвори, имаше повод за бъдещето, в който се нуждаеха повече.

На същата вечер, когато разговаряха за предстоящата сватба на приятелите си, те решиха, че най-накрая е моментът да отворят кутията.

Вътре имаше две ръкописни бележки – една, адресирана до Брендън, и една, адресирана до Кати – както и малко пари.

– Отиди да вземеш пица, скариди или нещо, което и двамата обичате – прочете бележката на Кати, докато за Брандън пишеше: „Иди да си вземеш цветя и бутилка вино“.

Имаше и кристална ваза с цветя, две кристални чаши за вино, сапун за баня, лосион и мехурчета, предназначени да помогнат на Кейти и Брандън да преодолеят всякакви спорове или неприятности, с които са се сблъсквали.

Но не материалните обекти означават толкова много за Кати, колкото мощното послание, изразено в жеста на даването им.

– През цялото време приемахме, че съдържанието на тази кутия съдържа ключа за спасяването на брака – вековна хитрост – обяснява Кати. – В края на краищата моята леля и чичо ми бяха женени почти половин век. Така че си мислехме, че кутията ще спаси нас по някакъв начин.

 

Кутията винаги служеше да научи на двойката на търпение, разбиране и компромис, когато можеха просто да се обърнат към нея при първата възможност.

В крайна сметка не им се налагаше да отварят кутията, когато се бореха, а по-скоро, когато бракът им беше силен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
Next: Извънредно! Самолет кацна аварийно на Летище София заради голяма трагедия

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.