Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 9 години брак двойка най-накрая отвори сватбен подарък, който лелята им беше казала да не отварят
  • Новини

След 9 години брак двойка най-накрая отвори сватбен подарък, който лелята им беше казала да не отварят

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
sgflsdgfdskgdfkgfd.png

Обичайна практика е да се правят подаръци на младоженци, които обикновено са предмети, които ще послужат на новата двойка в началото на нейния съвместен живот в домакинството, не е необичайно, нито е нещо сантиментално.

Кейти и Брандън бяха женени от 9 години и все още не бяха отворили един последен сватбен подарък.

 

Подаръкът беше в бяла кутия, която бяха оставили да седи на рафт в гардероба. Леля Алисън им я бе подарила, и надраскала върху плика, прикрепен към пакетае: „Не отваряйте до първата караница“…

 

 

Когато леля Алисън връчи пакета, те се съгласиха, че ще изпълнят желанието й и ще се въздържат от отваряне.

 

Разбира се, през годините те имаха кавги и сцени, както всички двойки правят, но непрекъснато отказваха да отварят кутията по различна причина.

В пост, написан от Кейти, тя обясни причината за това, че кутията е запечатана: „Очевидно е имало много разногласия и спорове през деветте ни години. Имаше дори няколко случая, в които и двамата смятахме да се разделим… но никога не сме отваряли кутията.

 

– Честно казано, мисля, че и двамата избягвахме да се обърнем към кутията, защото това би символизирало нашия провал. За нас това би означавало, че нямаме необходимото, за да накараме брака ни да работи – и двамата бяхме твърде упорити и решени за това. Така че ни принуди да преосмислим ситуации. Беше ли наистина време да отворим кутията? Ами ако това не е най-лошата ни битка? Какво ще стане, ако пред нас предстои по-лошо и нямаме кутията?!? Както би казал моят велик чичо Бил: „Нищо не е толкова лошо, че да не може да се влоши още повече.“

 

После, една нощ, всичко се промени. Кейти и Брандън бяха настанили двете си малки деца в леглото и се наслаждаваха на чаша вино. Започна разговор относно предстоящата сватба на двама техни близки приятели.

В средата на развълнуваната дискусия, те започнаха да подхвърлят идеи за това какво биха могли да подарят на новата двойка. Именно тогава Кати си спомни за техния собствен сватбен ден и кой подарък е оставил трайно впечатление.

– Смешното? Подаръкът, който означаваше най-много, все още седеше в килера… неотворен – каза Кати.

Кутията беше останала в килера в продължение на девет години, а двойката, която се страхуваше да я отвори, имаше повод за бъдещето, в който се нуждаеха повече.

На същата вечер, когато разговаряха за предстоящата сватба на приятелите си, те решиха, че най-накрая е моментът да отворят кутията.

Вътре имаше две ръкописни бележки – една, адресирана до Брендън, и една, адресирана до Кати – както и малко пари.

– Отиди да вземеш пица, скариди или нещо, което и двамата обичате – прочете бележката на Кати, докато за Брандън пишеше: „Иди да си вземеш цветя и бутилка вино“.

Имаше и кристална ваза с цветя, две кристални чаши за вино, сапун за баня, лосион и мехурчета, предназначени да помогнат на Кейти и Брандън да преодолеят всякакви спорове или неприятности, с които са се сблъсквали.

Но не материалните обекти означават толкова много за Кати, колкото мощното послание, изразено в жеста на даването им.

– През цялото време приемахме, че съдържанието на тази кутия съдържа ключа за спасяването на брака – вековна хитрост – обяснява Кати. – В края на краищата моята леля и чичо ми бяха женени почти половин век. Така че си мислехме, че кутията ще спаси нас по някакъв начин.

 

Кутията винаги служеше да научи на двойката на търпение, разбиране и компромис, когато можеха просто да се обърнат към нея при първата възможност.

В крайна сметка не им се налагаше да отварят кутията, когато се бореха, а по-скоро, когато бракът им беше силен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
Next: Извънредно! Самолет кацна аварийно на Летище София заради голяма трагедия

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.