Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • След сблъсък с насрещно движещ се тир, шофьор си отиде от този свят на път за болницата
  • Без категория

След сблъсък с насрещно движещ се тир, шофьор си отиде от този свят на път за болницата

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_4

Шофьор се блъсна в насрещно движещ се товарен автомобил и на път за болницата почина, съобщават от Областната дирекция на МВР-Добрич.

Ооло 12:30 часа е получено съобщение за възникнало пътнотранспортно произшествие на изхода на град Тервел в посока село Честименско.

На място е установено, че лек автомобил „Нисан“, управляван от 60-годишен мъж, напуска лентата си на движение и се блъска в насрещно движещ се товарен автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке.

При транспортиране към болницата в Добрич водачът на лекия автомобил почива. Пострадала е и возещата се в лекия автомобил жена на 81 години.

Тя е настанена в болницата в Добрич с множество травми, с опасност за живота.

По случая е образувано досъдебно производство, пишат от 24часа.бг.

Около 05:55 часа е получено съобщение за пътен инцидент по пътя село Стефаново в посока град Добрич.

Лекият автомобил „Сеат“, управляван от 24-годишна жена, губи контрол над колата, напуска пътното платно и самокатастрофира в крайпътно дърво. Жената е настанена в болницата в Добрич с комоцио, без опасност за живота.

Continue Reading

Previous: Повишават пенсиите с 20%
Next: Момчето-пророк от Индия зарадва всички с прогнозата си за 2025 година

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.