Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След смъртта на кралицата, Камила живее в същински ад! Оказа се в кошмарен капан, вижте!
  • Новини

След смъртта на кралицата, Камила живее в същински ад! Оказа се в кошмарен капан, вижте!

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
akamsaislalatat.jpg

Британската кралица консорт Камила отдаде почит на Елизабет Втора – „самотна жена“, която трябваше „да намери своята собствена роля“ в един свят, управляван от мъже, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

В интервю за Би Би Си Камила си спомни за „големите сини очи“ и „незабравимата усмивка“ на покойната кралица.

„Трябва да е било много трудно да бъде самотна жена. (По нейно време) не е имало жени премиери или президенти. Тя е била единствената, затова мисля, че е намерила сама своята собствена роля“, заявява кралицата консорт в своето първо интервю след кончината на Елизабет Втора на 8 септември.

75-годишната Камила разказва с умиление за „тези прекрасни сини очи, които, когато тя се усмихваше, правеха лицето й да свети“.

Не изпускай тези оферти:

„Винаги ще си спомням нейната усмивка. Тази усмивка е незабравима“, казва кралицата консорт в интервюто, чиято пълна версия ще бъде излъчена по Би Би Си днес, преди цяла Великобритания да запази минута мълчание в памет на Елизабет Втора в 20 ч. (22 ч. българско време).

Дълго време недолюбвана от британците, които я обвиняваха, че е разбила семейството на Чарлз и принцеса Даяна, Камила постепенно спечели тяхното благоволение със своята активна ангажираност за каузи като борбата против насилието срещу жените и за насърчаване на четенето, отбелязва АФП.

Елизабет Втора, която не присъства на сватбата й с Чарлз през 2005 г., даде едва през февруари т.г. своето съгласие Камила да стане кралица консорт, когато му дойде времето.

Докато миналата година по-малко от половината от британците искаха Камила да стане кралица, ново проучване, публикувано във вторник, показа, че вече 53% от тях са на това мнение, а само 18 на сто са против.

Държавното погребение на кралица Елизабет Втора утре ще бъде „удивителна смес от грандиозна церемония и някои много дълбоки, но много обикновени думи“, довери човекът, който ще води церемонията, цитиран от ДПА и БТА.

Главният свещеник на Уестминстърското абатство д-р Дейвид Хойл каза, че това ще бъде събитие „от мащаб, който не е нещо често срещано“ дори за него.

В готическата катедрала текат последните приготовления за държавното погребение. Участват стотици хора, които работят денонощно, на 19- и 20-часови смени, за да подготвят историческата церемония.

Хойл каза, че държавното погребение е нещо „наистина важно“ и затова трябва да бъде визуално ефектно и грандиозно. Целта „отчасти е да си припомним значимостта на (Елизабет Втора), нейното място в историята, (важната й роля) за (Великобритания) и Общността на нациите“, посочи той.

В същото време главният свещеник на Уестминстърското абатство отбеляза, че „това е погребение. Има скърбящо семейство. Личната скръб наистина е важна.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи сняг падна у нас! Температурите падат от
Next: БОМБА: Ъндърграудът се проби! Лъсна истинският покровител на Семерджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.