Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смъртта е близо. Паниката надвива параноята. Сталин е като малко дете
  • Новини

Смъртта е близо. Паниката надвива параноята. Сталин е като малко дете

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
patiasutasitia.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Параноичен, далеч от реалността, в съвсем друга вселена – така Нина Хрушчова описва Путин, пише DW. Правнучката на Никита Хрушчов, която дълго е изследвала руския президент, обяснява що за човек е той и какво наистина иска.

Войната на Путин е война на един човек. Това е война на един диктатор, който живее в свой собствен свят, казва Нина Хрушчова. “Не търсете някаква логика или рационалност – всичко е подчинено на разбиранията на един диктатор”, добавя тя в интервю за германската обществена медия ARD.

Хрушчова е дете, когато прадядо ѝ е свален от власт, след като години наред е най-могъщият човек в Съветския съюз. Правнучката на мъжа, наследил Сталин във властта, живее от 1990-те в САЩ, откъдето интензивно изследва поведението на сегашния президент на Русия.

Хрушчова определя Путин като самотен автократ: “Там няма никакъв политически разум, никакъв реалистичен разсъдък. Той живее в измислена реалност, в която всеки трябва да му се подчинява, вместо да мисли и действа реалистично”, казва Хрушчова пред ARD.

“Царството на Путин Велики”

Възможно е Путин да иска да накаже НАТО, като разруши цялата военна инфраструктура на Украйна. А може би цели да постави свое марионетно правителство в Киев. Но при всички положения зад неговата инвазия стои една не толкова прагматична, колкото тревожна цел: “Той иска да си направи свое царство – царството на Путин Велики”, казва Хрушчова.

Професорът по международни отношения в нюйоркския университет New School твърди, че Путин много харесва руския писател Александър Солженицин и споделя неговата визия за обединение на славянските народи.

“Той вече притежава Беларус, сега ще вземе и Украйна, а след това може да предизвика революция в Казахстан”, казва Хрушчова и описва Путин като един напълно параноичен диктатор, който се крие някъде и се чувства все по-самотен.

“Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните му години. Путин е параноичен и е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена. Такава вселена, каквато ние трудно можем да си представим.”

Със средства като тези на американската дипломация никой не може да излезе на глава с този диктатор, убедена е Хрушчова. “Ако не се държиш добре, ще те накажем – при автократите това не работи”, казва тя.

Хрушчова смята за илюзорна и представата на Запада, че руският народ може да отстрани диктатора. Според проучвания (на държавни социологически агенции) над 70 на сто от руснаците подкрепят войната. Но и независими източници потвърждават тази тенденция: много руснаци ги боли, че страната им е презирана от останалия свят.

“Изключват ги от международни състезания, от футболни турнири, спират хора на културата и изкуството – всичко. Заедно със санкциите това дава на мнозинството усещането, че някой иска да разруши Русия. Ако пък една част от народа се изправи срещу Путин, ще стане много кърваво. Това ли искаме”, пита правнучката на Хрушчов.

“Дори и Путин да го няма”

Но дори и Путин да падне, начело на Русия няма да застане онзи политически лидер, за когото си мечтаят американците. Поради простата причина, че Путин се погрижи да превърне ФСБ, наследничката на КГБ, в една много могъща тайна служба. “Дори и Путин да го няма, тези хора са си там и са способни на още по-брутални неща. Те ще искат да се задържат на власт, защото знаят, че в противен случай ще трябва да се простят с живота си.”

Нина Хрушчова смята, че сега украинците трябва да помислят каква част от територията на страната си са готови да отстъпят на Русия. Путин иска Крим и тъй наречените Народни републики Донецк и Луганск. Според Хрушчова неговият въпрос към украинците звучи приблизително така: Още по-голяма война ли искате – или ще ми дадете това, което аз желая? Въпросът е какво е готова да даде Украйна, за да спре това, което ѝ се случва в момента. Дали ще отстъпи тези територии, които и без друго вече е загубила? – пита Нина Хрушчова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зам.-министърка на отбраната на Украйна: Мощно унищожаваме руската армия!
Next: Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.