Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник
  • Новини

Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
iordannovooconev.jpg

Йордан Цонев поздрави Кирил Петков с професионалния му празник 1 април, купил си връзка „байдънка“. Така той разсмя опозицията и си заслужи аплодисменти от ГЕРБ.

„Разбирам, че може би премиерът Кирил Петков смята, че днес е професионалният му празник, защото е денят на шегата и лъжата, и има право да празнува, но щяхме да го отбележим заедно“, заяви Цонев от парламентарната трибуна.

„Дори за днес си купих връзка „байдънка“, пошегува се той и довърши: Президентът Байдън носи такива.

Но вижте – не излъгах, че ми я е подарил в чест на този празник. Това беше моят поздрав за 1 април. Но сега сериозно предлагам блиц контролът да се състои следващия петък, защото това е осакатен контрол“, каза още той.

От ДПС искат блиц – контролът да се отложи заради осакатения състав на министерски съвет, който се представлява от вицепремиерите Корнелия Нинова и Гроздан Караджов.

Никола Минчев даде отсрочка за сряда 6 април, когато ще има актуални питания. Остава мистерията къде са духнали Кирил Петков и Калина Константинова, защо са се скрили от депутатските питания към тях.

Тома Биков също запита къде са Асен Василев и премиерът защо не са се явили пред „началниците си“ – каквито са депутатите на членовете на министерски съвет. От ГЕРБ не приемат блиц-контрол на части, защото всяка първа седмица на месеца започва седмицата на опозицията.

Корнелия Нинова и Гроздан Караджов са в зала и обсъждат видяното, депутатски остроумия, къде са премиерът и заместниците му от Продължаваме промяната и Демократична България

От ДПС все пак запазиха сериозния тон в днешния ден. Бившият финансов министър Петър Чобанов попита какво правим с галопиращата инфлация Корнелия Нинова.

„Това е въпросът в днешния ден. Това е въпросът на въпросите. Цените и инфлацията, а не всички други опити да размиваме диалога днес“.
Нинова не приема критиките, че моратуриумът върху цените за битовите потребители е неработещ, напротив той е важен механизъм заложен в Бюджета 2022.

„Да той изтече, но съмнява ли се някой, че той помогна на потребителите да изкарат първите три тежки зимни месеци“, сподели вицепремиерът Нинова.

Борислав Гуцанов скочи да брани Кирил Петков, че за първи път отсъства от парламентарен контрол и напомни за Бойко Борисов и колко често идваше при депутатите през последния си мандат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин не е на себе си. Този път Европа опря на Русия нож в гърлото
Next: По-лошо от военна намеса. Германия с мегаудар по Газпром, от който Кремъл ще плаче

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.