Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Собственик на мандра призна: От 10г. в България се преработва полуфабрикат, носещ името
  • Новини

Собственик на мандра призна: От 10г. в България се преработва полуфабрикат, носещ името

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
fasmasdnasdkkasoraskras.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изкупните цени на млякото са обидно ниски за фермерите, според Милкана Йорданова, председател на Националното сдружение „Планинско мляко“ и съсобственик на мандра в смолянското село Смилян.

По думите ѝ е необходимо да се въведе регулация на основните хранителни стоки в частта за ДДС и търговските надценки за тях, така че производителите на суровини да получат по-справедливо заплащане за продуктите си.

Млекопроизводителите в планинските райони като Смолян са в много сложна ситуация при продължаващата инфлация. Фермерите оцеляват все по-трудно и отново ще бъдат най-дискриминирани във веригата, каза Милкана Йорданова.

„Първо се посегна на цената на суровото мляко. Тези фермери, които го произвеждат, са с пъти по-малко субсидирани, отколкото европейските“, коментира тя и добави, че цена под 1 лев за литър мляко не трябва да има: „Дори и 1 лев е много ниска цена. Дори и водата е по-скъпа“.

Тя смята, че в подобна сложна пазарна ситуация – с нарастващи цени и поскъпване на разходите на фермерите, би било нормално държавата да регламентира пределна стойност на надценките, които се формират по пътя от мандрата до щанда в магазина.

„От цялата верига производителят получава най-малко. Много са високи данъчните ставки на основни хранителни продукти“, каза Милкана Йорданова и смята, че задължително трябва да се махнат и т. нар. нелоялни конкурентни практики, съобщи БНР.

„От 10 години в България се преработва полуфабрикат, който идва от Западна Европа в замразено състояние. После носи името „кашкавал“. Технологията е доста по-различна от тази за производството на български кашкавал. Там нещата могат да се диференцират. Нека потребителят да има право на информиран избор“, посочи Йорданова.
Това може да се стопира, като се задължат преработвателите в етикетите да отбележат наименованието на продукта и се запише пълното съдържание на продукта.

„Не сме се сблъсквали с подобна икономическа ситуация, както през последните 1-2 години. Но за нещата, които са в нашите ръце, недоумявам защо не си помогнем“, отбеляза Йорданова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 85-годишен дядо държи за ръката съпругата си навсякъде, където отидат. Когато го попитаха, защо, отговорът ги просълзи
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 5 часа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.