Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сода за хляб и мед: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя
  • Новини

Сода за хляб и мед: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
asdvsdfskvsdfkbkgfkbgfkbgf.png

Мед и сода за хляб за красива кожа и тяло без токсини

 

Вероятно сте чували за употребата на содата за хляб, например, за домашно почистване.

Но знаете ли, че содата за хляб може да направи много повече? Това е фантастична съставка в почистваща маска за лице, която може да прочисти тялото ви от токсини.

В днешната статия ще разберете за какво е полезна тази комбинация.

 

За здраве
Необходими съставки:120 г сода за хляб250 г био мед

В метална купа смесете содата за хляб и меда.

Разбъркайте, докато се образува гъста хомогенна паста.

Налейте вода в тенджерата, оставете да заври и варете сместа на водна баня с периодично разбъркване в продължение на 10 минути.

Изключете котлона и оставете да се охлади.

Комбинацията от сода за хляб и органичен мед има способността да:– изхвърля токсините от тялото– почиства черния дроб– подпомага храносмилането– намалява метеоризма– неутрализира стомашната киселина, като по този начин помага при киселини– служи като антисептик– помага в борбата с бактериите и вирусите– ефективна при отслабване и в борбата с наднорменото тегло– помага при инфекции на пикочните пътища и бъбреците

Приемайте по 1 чаена лъжичка дневно.

За маска за лицеНеобходими съставки:1 с. л. мед2 с. л. сода за хляб1 с. л. лимонов сок

Смесете всички съставки в купа в компактна паста, нанесете върху кожата и оставете да действа около 10 минути.

Изплакнете с топла вода, избършете с кърпа и използвайте любимия си крем.

Вижте още: Картофи с яйца и зелен лук

Кожата ви ще бъде идеално чиста. Тази маска също помага за намаляване на фините бръчици.

Нанасяйте маската два пъти седмично.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първата песен на Стоичков стана тотален хит (+видео)
Next: Лeчитeлкaтa oт Кaмeнo Нaдя Андрeeвa пoмaгa нaпълнo безвъзмездно нa вceки, кoйтo имa нуждa

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.