Почина жената, която бие камбаните на „Александър Невски” – Мария Зъбова.
Това твърди Нова телевизия, като се позовава на свои източници.
Дълги години мелодията в храма идваше от ръцете на 93-годишната математичка.
Мария Зъбова е математик по професия, но от много години тя е човекът, който бие тежките камбани на храма „Св. Александър Невски”. Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство.
Завършва френския колеж „Сен Жозеф”.
След 9 септември 1944 г. семейството й е преследвано от новата власт. Брат й е убит в лагера край Ловеч, баща й е пратен в затвора, защото бил виден търговец. Заради вярата си самата тя е пострадала от тоталитарния режим – била е изгонена от гимназията, в която е преподавала.
Мария биеше всички камбани в храма, включително най-голямата – 12-тонната. Тя изтръгваше божествената мелодия с желание и вяра и не чувства никаква умора.
Още скръбни вести:
„Почина проф. д.и.н. Цветана Борисова Георгиева, изтъкнат български историк и антрополог, дългогодишен преподавател в Историческия факултет на университета, с изследвания по история на българските земи в Османската империя и в областта на етнологията, с водещо значение за развитието на българската османистика и антропология“. Това съобщава ръководството на университета на страницата на учебното заведение.
„Редица са последователите на проф. Георгиева – студенти, докторанти, учители, университетски учени и изследователи, доразвили не само идеите и възгледите ѝ, но възприели нейния дух и куража да ги отстояват!
Проф. д.и.н. Цветана Георгиева е родена на 26 април 1937 г. в гр. София. Научната ѝ кариера е изцяло свързана със Софийския университет. От 1972 г. е асистент в Катедрата по история на България, през 1976 г. става доцент, а от 1998 г. е професор в същата катедра. Проф. Георгиева пое ръководството на катедра „Етнология” и подпомогна създаването на специалността Етнология към Исторически факултет на Софийския университет.
Почина писателят Георги Ведроденски
Лекциите и изследванията на проф. Цветана Георгиева по проблемите на българското историческо развитие в периода XV – XVII в., върху религии и етнически общности на Балканите, като контактна зона между исляма и християнството, по въпросите на народната култура и влиянието на свещените книги, както и редица други, свързани с тази проблематика казуси, формираха няколко поколения учени и общественици в полето на историческата хуманитаристика.
Като известен български учен проф. Георгиева бе член на Асоциацията за балканска антропология, представител на България в международната организация PAC – EUROETHNO към Съвета на Европа в Старсбург, член на Международнта организация на европеистите със седалище в Брюксел.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: