Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • София почерня: Апартамент в Блок 53 в Банишора в пламъци, има загинали
  • Новини

София почерня: Апартамент в Блок 53 в Банишора в пламъци, има загинали

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
sofsiaiacsnca.jpg

Инцидентът е станал в квартал Банишора“

Двама души загинаха при пожар в столичния квартал „Банишора”.

Инцидентът е станал около полунощ.

Апартаментът, който се е запалил, е в блок 53.

Не изпускай тези оферти:

По информация жертвите са мъж и жена.

По разкази на съседи става ясно, че в апартамента са

живеели възрастна жена на около 80 години и синът й,

който е бил болен, предава Нова.

Тя се е грижила за него.

Още криминални новини:

Окръжна прокуратура – Велико Търново внесе в съда обвинителен акт срещу шофьора на автобус, нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал тежко пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смърт на четирима и телесни повреди на петима пътници.

Обвинението срещу турския шофьор Дженгиз Джан е за това, че на 6 август, около 01,30 часа, на първокласен път I-5 (Русе – Маказа), в района на землището на село Куцина, община Полски Тръмбеш, при управляване на автобус „Мерцедес“, с румънска регистрация, нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство и се движил със скорост над 130 км/ч, (при ограничение до 80 км/ч).

В резултат на това рейсът последователно се ударил в спрян автомобил и в крайпътно дърво, при което по непредпазливост причинил смъртта на четирима и средна телесна повреда на други петима, пътували в автобуса.

По искане на прокуратурата, уважено от съда, обвиняемият е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Предстои насрочване на делото за разглеждане от съда.

Още криминални новини:

Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде замесено с взрива на Кримския мост, по нареждане на министър-председателя бе извършена проверка от службите за сигурност. Безспорно е установено, че взривеният на Кримския мост камион никога не е бил на територията на Република България, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут.

Това се казва в съобщение, разпространено до медиите от пресслужбата на Министерски съвет.

Според твърденията на руски медии взривеният на 8 октомври 2022 г. камион е превозвал полиетиленово фолио. Проверката на българските служби установи също, че стока със сходни характеристики е въведена на територията на България от друга страна членка на ЕС в контейнер с надлежно оформени документи под режим транзит, се посочва в информацията.

По време на престоя на въпросната стока в България, тя е била под митнически надзор и е напуснала страната в същия контейнер през пристанище Бургас на 17 септември 2022 г. в посока към държава, различна от Русия.

От проверката става категорично ясно, че контейнерът, с който стоката е напуснала България, не е бил на взривения камион.

Цялата информация по случая е предоставена на прокуратурата.

Правителството на Република България няма да позволи по никакъв начин името на страната ни да бъде свързвано с каквато и да е съпричастност към терористична дейност, категорични са от МС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята, която ме трогна ме и ме зашлеви едновременно
Next: Тази история ще Ви накара да се трогнете и в същото време да се замислите сериозно

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.