Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки
  • Новини

Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
fdsgeggggdg.png

Софиянци масово купуват кокошки-носачки за яйца, предаде БГНЕС. Целта на търсенето на птиците е да се премине към собствено производство на яйца. Преди Великден се очаква ново поскъпване на яйцата, а при собственото производство – в зависимост от фуражите и допълнителните храни, себестойността на едно яйце идва дори под 0.10 лв., казват експерти.

Качеството на домашната продукция обаче няма и нотка на сравнение с това в магазина, казва Биляна Иванова – собственик на малък кокошарник с 10 кокошки-носачки в столично село.

„Купих кокошките още като ярки през ноември миналата година. Живеят в специално изграден за целта кокошарник. Със съпруга ми преценихме, че двете ни деца – на 2 г. и на 5 г., заслужават да отраснат с качествена храна“, казва жената. Четири месеца по-късно кокошките проносили, като средно една кокошка снася по едно яйце на два дни, а понякога – в зависимост от породата, и по-често.

В столицата намаляват пазарите за животни – имаше такъв на Подуяне, но сега остана само този в Горна Малина – моите животни са оттам, казва Иванова.

„В момента цената на ярка /млада женска кокошка, която все още не е проносила/, върви между 16 и 25 лв. в зависимост от породата. Най-предпочитани са „Ломан Браун“ заради огромната носливост“, допълва Иванова. Тя отглежда и птици от Костинброд – специално селектирана порода, която се различава с големите си размери на животните и яйцата.

„Храня кокошките с най-обикновена смеска от жито, царевица и слънчоглед. През зимата им купуваме и режем марули, зелето също е много полезно за тях. Чувал от 10 кг. смеска за кокошки, която не съдържа ГМО-култури и трупно брашно, струва 10 лв.

Допълнително храним птиците със специални витамини на блокчета, които съдържат глина, морски черупки, магнезий, червен камък, черупки на стриди, песъчинки, бирена мая, и други. Отделно, през ден-два ги пускаме да пасат по двора, в който също отглеждаме чиста продукция, и не пръскаме с никакви препарати. Вярвам, че здравото животно създава полезни продукти за нашето здраве“, допълва Иванова.

Тъй като семейството ѝ живее и работи в столицата, кокошките са снабдени със специални автоматични хранилки, поилки и полози за снасяне. „На практика ходим веднъж на 2-3 дни, само за да съберем яйцата, и да им презаредим храна и вода. А децата вече са свикнали да ги галят и гушкат“, казва стопанката.

Често и кокошките са първи приятели в игрите на двете й деца. “Знам за приятели, които отглеждат кокошки на тераса на последния етаж на блок в нова кооперация в един от елитните столични квартали”, казва Иванова.

 

На въпрос не се ли страхува от птичия грип, чиито случаи вече са регистрирани на територията на страната, Иванова коментира, че кокошките ѝ живеят в специално построена къща, не нощуват никога навън, и нямат никакъв досег с чужди птици или животни.

На ден една кокошка консумира по около 100-120 грама храна, което означава, че на ден 10-те кокошки изяждат по около килограм храна, на стойност около 1 лев. Дори и след калкулиране на скъпите витамини за птиците, при пълно пронасяне на всички животни се очаква сегашната бройка от 5 яйца на ден да достигне поне 9. Така инвестицията и в кокошките, и в кокошарника им, напълно се изплаща.

„Въпросът тук не е за пари. А за това, че яйцата винаги са били супер храна. От години у нас в магазинната мрежа се предлагат яйца, обозначени с цифрите от 0 до 3. Въпреки че много българи са наясно, че цифрата 3 индикира яйца от ферми с клетки, а тези маркирани с 0 идват от кокошки, отглеждани свободно, малцина са наясно с действителната разлика между отделните методи на отглеждане.

Става въпрос за това, че тези с маркировка „3“ се отглеждат в тесни клетки във ферми, където не могат дори да се завъртят, чупят си крилата и краката от теснотията, често са канибали, преживяват огромен стрес по време на отглеждането си, кълват се една друга до смърт, и всичко това отива в яйцата им. Маркираните с „2“ са отглеждани върху скаров под – често по птицефермите, но те никога в живота си не виждат слънчева светлина, нито пък някога са стъпвали върху трева.

Тези с маркировка с номер 1 се отглеждат на открито, а тези с 0 – точно както нашите – на свободна паша, с чиста храна и без лекарства и антибиотици. За тях ЕС ясно посочва, че кокошки, отглеждани свободно, трябва да имат постоянен достъп до зелени площи“, казва стопанката.

Здраво животно няма нужда от антибиотици, категорична е Иванова.

Яйцето се познава по жълтъка – ако той е жълт, животното е хранено предимно с царевица. Ако е по-скоро оранжев или светлооранжев, значи птицата е консумирала семена, но и е била на свободна паша, тоест, намирала си е трева и червейчета, които са изключително полезни за нея.

Тази година Великден посрещаме с изключително наши си яйца, вкусът – и най-вече качествата им – нямат нищо общо с тези от магазина, казва Иванова. Категорична, е, че при първа възможност ще разшири стопанството си /държавата позволява нерегистрирано отглеждане на до 50 бр. кокошки-носачки, бел.ред./, и допълва, че в последните години все повече хора се завръщат на село заради възможността сами да отглеждат храната си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надарено дете: Психолог откри фини знаци, които родителите често пренебрегват и които сочат към бъдещ гений
Next: Най-възрастният шофьор на камион в света работи по 12 часа на ден, току-що е подновил шофьорската си книжка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.