Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Специалитетът на Мира Добрева за заети дами, става толкова бързо, че докато се обърнете и вече е готов
  • Новини

Специалитетът на Мира Добрева за заети дами, става толкова бързо, че докато се обърнете и вече е готов

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
gwqsdgsdfsee.png

Този пататник на Мира Добрева е в същност голяма вкусотия

Предлагаме ви една рецепта за пататник, но на Мира Добрева, която е луда по родопските специалитети. Прави се лесно и е много бърз, което го прави идеален за всеки работещ човек.

Пататник – чудо, действително става много вкусен

Трябват ни шест броя кори за баница – готови, шест картофа, една глава лук, две яйца, две топки фиде, сол на вкус, микс от различни пипери, една лъжичка джоджен, 75 грама масло, олио за намазване, 200 грама сирене.

Първо намазваме с олио една тавичка и посоляваме леко, за да не стои безвкусна кората.

После слагаме четири от корите, които задължително е необходимо да излизат извън тавата.

Картофите ги настъргваме хубаво и ги изстискваме от излишната вода, а после ги поставяме в една купа. Смесваме ги с малко сол, ситно нарязания лук, миксът от пипери, яйцата, натрошеното сирене, натрошеното фиде и джоджена.

Хубаво разбъркваме всичко това и после по малко започваме да го поставяме върху корите за баницата, които вече са в тавата ни. Не го слагайте наведнъж, за да не се степа после пататникът. Отгоре поставяме парченца от маслото и накрая покриваме с останалите две кори за баница.

Когато ги поставим, завиваме пататника със стърчащите краища на долните кори, за да се затвори добре отвсякъде. Намазваме леко с олио и го слагаме да се запече, но само на долния реотан, докато се зачерви.

После се обръща от другата страна като си помагаме с по-голяма тава и така се запича и оттам. Мира Добрева твърди, че тайната на уникалния вкус на този пататник не е къде да е, а във фидето, пише topactualno.com. И разбира се, в любовта, с която се приготвя.

Много вкусен става този пататник наистина, защото ние вече не устискахме и го опитахме. Определено ще си го направим отново и то много скоро. Дано да хареса и на вас!

Пожелаваме ви да си го хапнете с кеф и да ви е много вкусно на всички!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ готвачи глезят Стоичков на морето
Next: Ето кои лекарствата дават фалшив резултат при тестване на шофьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.