Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати
  • Новини

Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
dsfgfdhtdhthfghfg.png

Протестите на енергетиците и миньорите продължават. Антон Тончев е началник-смяна на Рудник “Трояново-север”. Той разказа за мотивацията и каузата вече пет дни да нощува на магистрала “Тракия”, предава Bulgaria ON AIR.

“Каузата са моите деца, ако затворят региона и аз не мога да ги издържам повече, на мен изходът ми е да замина в чужбина, аз нямам друг изход”, сподели Антон Тончев.

Той е част от протестиращите на магистрала “Тракия” от първия ден. Всяка вечер спи на асфалта, защото има ясна мотивация – да запази работата си и да осигури нормален живот за семейството си.

“Ние си даваме здравето за заплати, за да живеем в някакъв що-годе по-нормален стандарт. Заплатите са ни около 2000 лв.”, каза той.

Той сподели, че ако затворят рудниците и ТЕЦ-овете, за него алтернатива в родината му няма да има: “Заминавам за чужбина директно със семейството си”.

Мъжът работи в Рудник “Трояново-север” вече 18 години.

“Аз нямам друга професия освен миньорската, така че нямам алтернатива, да всеки ще каже карай такси, стани барман или нещо, но не можем всички да станем бармани, шофьори или да правим бани, ние сме строго профилирани в професията си.

Бяхме лъгани толкова много пъти досега, че докато не видим черно на бяло гласувано и подписано ние няма да се махнем оттам, каквото и да ни обещават в момента, ние видяхме поредната измама, дезинформират цяла България със заплатите ни, че щели да ни дават 36 заплати, щели да откриват работни места”, каза Антон.

Ако напусне и вземе 36 заплати, Антон признава, че с тях може да погаси само част от кредитите си.

“Ние имаме кредити, ще ги върнем и нямаме повече пари, дотам сме. Това предложение е партенка, не е договорено, просто се пусна в медийното пространство, за да може хората да се настроят срещу миньорите”, каза Антон.

Той е на мнение, че управляващите имат друг план.

“Мъчат се да ни убедят, че ще изтървем някакви 4 милиарда, което не е вярно, понеже България ще ги вземе тези пари до 2038 година, само че няма да са на един път, ще са постепенно.

В момента целта на управляващите е да ги вземат тези пари, да минат през техните кръгове от фирми, да си ги вземат и да си хванат пътя кой за Канада, кой за Панама, и тези хора след 3 месеца, 6 месеца, няма да ги видим повече, а в България положението ще бъде трагично”, заяви Антон Тончев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерти по пенсиите се хванаха за главата, какво се задава
Next: Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.