Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи
  • Новини

Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
jllllllllllllllllllllll.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нашенец публикува своето сравнение на различните варианти за лятна почивка и предизвика голяма дискусия в социалните мрежи. Той живее някъде в родопите, на около 100 километра от бялото море.

Всъщност там вече го наричат Родопското море, защото буквално българи от региона превземат гръцките плажове

Казва, че колкото струва в България да идеш на почивка, горе-долу толкова излиза и в Гърция. Разликата не е в парите, а в усещането. Казва във „въздуха“, защото в България трябва да си платиш за правото да дишаш въздух. При комшиите не е така, а и е по-близко. Много по-спокойно, много по-чисто. А и в Гъция няма „бесовете на мутро-барока по петолинието на чалга“.

Вариант №1 – почивка на баира в родното село

Това е най-евтината почивка. Имаш си дворен фитнес, нощем се живее, а ако има басейн или река наблизо още по-добре. Цените средно са по 3.50-4 лева за бира, ако седнеш някъде, 10 лева за вход на басейн за човек, пържения картоф е по пет лева, хапките са по 7. Едни 80 лева ще оправят цялото семейство за цял ден на басейна. Нощувката? Безплатна – ти си си у вас на село. Че и работа ще свършиш.

 

Вариант №2: На 100 километра в Гърция

Сипваш 40 лева в колата, като се прибереш даже ще ти е останало. Плащаш 20 евро и всички спите на палатка, на къмпинга. Взимаш си покупки от България, ядеш и си пиеш там на хубавото море. Плажът е до където ти стига погледа, има свободни зони за плаж. Ако седнеш някъде на заведение, ще дадеш 4-5 евро за бира, 2-3 евро за фрапе, цените на другите напитки и сандвичите са подобни.

Само, че в къмпинга са ти сложили хладилници и скари – можеш да си направиш каквато искаш гощявка

Вариант №3: Давай парите, взимай си ключа и се оправяй на нашето море

Така те посрещат на нашето море.. Броиш 900-1000 лева, взимаш си ключа и се оправяш в покоя на средно хубав хотел. Е, да, преди това ще чакаш около час на рецепцията да се наканят. Даваш паричките, отиваш си в стаята и може да се окаже, че ще търсиш метла да си поизчистиш, ще ходиш да питаш за паролата за интернета и други подобни.

Е, да, в рекламата пише градина, която се оказва „тротоар, 2 на 2 метра, обрасъл в храсти, с гледка към паркинга и съседния хотел в стил Люлин“. Чакаш ден-два да ти дадат простир, междувременно хвърляш бански и хавлии, където ти падне.

А цените? Ами бирата е 6 лева, уж 3 евро, ама ако дадеш 10-тачка, дребни няма за ресто. Дано се кефиш на чалгата, защото дъни навсякъде.

Вариант №4: Да усетиш чувството за 600 евро, ама преди да ти ги вземат да ти предложат кафе

Качваш се в колата, палиш към някое гръцко хотелче и като отидеш да те посрещнат с „Добър ден!“ на развален български, да те попитат имало ли е чакане на границата, изморени ли сте, искате ли по едно кафенце да се освежите. Отиваш в 9:20, казват, че стаята ти е почти готова. Настаняваш се за 8 нощувки и плащаш 600 евро. С около 200 лева повече за същия брой нощувки в горния сценарий.

Ама какво получаваш за тия 200 лева повече?

Любезни хора, които те обслужват като цар.. Водата е чиста, храната е прясна, каквото ти потрябва ти се осигурява веднага. Липсва музикален тероризъм на всяка крачка. Няма и огромни мъже, които вървят след теб и не чакат да си оставиш хавлията, за да си платиш за умопомрачително скъпия паркинг на плажа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази бележка, оставена на коша за боклук, трогна всички!
Next: Да бъдем подготвени! Очакват ни 3 пика на жегата – в сряда, в събота, а към 26-27 е най-големият

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.