Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска
  • Без категория

Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sfdhoksdfkhdfkhkrkhgfr

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Фасулът, лещата, киселото мляко и зеле, празът, чесънът, кромидът, това са всички храни, които съдържат майката на антиоксидантите – глутатион. Съдържа се и в чесъна и в кромида. Фасулът е храна на дълголетието. Тук има много рецепти с него. Има и много зеленчуци в книгата. Моята философия е голяма чиния с храна, която съдържа 75% от зеленчуци и едно юмруче с протеин. В България се яде много пържоли и т.н., но това е много вредно, добре е да се ядат повече зеленчуци. Всички това е храна за нашия черен дроб и стомах.

Месото е полезно за един мъж или жена над 50 г., защото нашите мускули имат нужда от животински протеин на тази възраст. Какъвто и да е друг протеин не храни мускулите по същия начин както животинския. Това е отделна тема, но това са къси амино-вериги, които се съдържат само в месата на животните, които са хранени с трева.

Същото нещо е с рибите. Яжте малките риби – херинга, скумрия. Аз съм захранена със скумрия, мирише си, но е супер полезна. Не яжте сьомга, тя е вкусна, но е полезна само, ако е дива. Ако е фермерска риба, в нея има доста неща вложени, които не са подходящи за нас. В България има много дива риба, например калканът, лаврака. Сардини, аншоа също са окей.

Никой няма достатъчен прием на Омега 3 от рибата, така че е добре да го приемате като добавка. Ще ви кажа няколко добавки, които са много важни – витамин Ц, витамин Д и Омега 3. Наблюдавайте източника – откъде идват тези добавки.

На скоро се появих като водещ говорител на най-голямата биохакинг организация в света, в Амстердам. Две седмици преди това си казах, абе, дай да направя едно проучване, да видя в търсачката, да видя какво правят другите био хакинг шефове. Потърсих и видях, че моето име излиза първо сред информациите по тази тема в света. За това говоря, за това работя, това ме вълнува и явно това дава резултат.

Биохакинга е нещо, което е много лесно постижимо за всекиго. Това е практика, която ни помага да подобрим собствената си биология. Да станем една по-могъща версия на себе си. Сега например спането. Много хора не спят добре. Сънят няма да ви даде спомени, но смъртта ще ви настигне по-рано, ако не спите.

Доказано е, че сънят е много важен. Аз спя между 8,30 до 10-11 часа вечер. Заетите хора са най-големите глупаци. Не говоря за обидата глупак, а за хумористичното определение глупак, нещо като бай Ганьо. Ти трябва да си зает със себе си. Аз спя, защото т.нар. хормон на растежа се активизира между 21 и 23ч. вечерта. Ако изпуснеш това време ти си си вкарал най-кошмарния автогол. Ти може да си легнеш в 12-1,2ч. през нощта, може да спиш 15 ч. след това, но това е линейно спане.

Другото нещо в биохакинга е храната. С нея раждаме хубавите клетки. Когато се храним съзнателно, да хапнем нещо, което не просто да ни напълни стомаха, а да ни накара да сме по-здрави, тогава се случва биохакинга. Много хора си хапват на обяд и си лягат на кушетката да поспят. Аз бях една от тези хора, спях всеки обяд след хранене. Сега вече нямам нужда от сън благодарение на начина по който се храня. Храня се със супер храни. Такива, които се грижат за моето клетъчно здраве.

Всеки един от нас носи ракови клетки. Дали те ще се събудят или ще останат в спящо състояние зависи от нашата епигенетика. Ако не спим, пушим, пием, храним се с ултраобработени храни те се активизират. Хранете се със зеленчуци, плодове като боровинки, не като банана и гроздето. Плодове с нисък гликемичен индекс. Ако се храните по този начин вие ще имате енергия. Когато се храните с хубави храни хигиената на мислене също се пречиства.

Continue Reading

Previous: Момчил е победителят на зрителите! Вижте приятелката му – истинска красавица
Next: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.