Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана много ясно какво точно работят повечето наши гурбетчии в чужбина
  • Новини

Стана много ясно какво точно работят повечето наши гурбетчии в чужбина

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
ukbzbizbiznsanrnasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българските емигранти, заселили се трайно в чужбина, масово работят като обслужващ персонал.

Оказва се, че независимо от продължителния си престой зад граница нашенците в Испания, Германия и Великобритания продължават да се трудят като камериерки, болногледачи, бавачки и строители.

„Тази информация имаме на база на много разговори, които сме водили с представителите на различните мигрантски общности в тези държави“, обясни председателят на Държавна агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев пред „Монитор“.

В Швеция голяма част от сънародниците ни работят основно като шофьори и спедитори.

Във Франция обаче нашенците второ поколения емигранти, които вече са добре интегрирани, често решават да развиват собствен бизнес, показват данни от агенцията за българите в чужбина.

„Новата емиграция във Франция са предимно млади хора, които си помагат, докато учат, и затова работят каквото намерят, твърди Харалампиев.

Своеобразните анкети на агенцията показва, че част от нашенците успяват да създадат собствени фирми зад граница. Най-често в сферата на строителството, например фирма за дограма или малки ремонти. Някои от сънародниците ни разчитат на малки пицарии и дюнерджийници.

Проучване на БАН за българските общности зад граница също потвърждава, че част от родните емигранти залагат на заведения за хранене.

„Доста българи от всички краища на света отварят свои магазини и ресторанти“, обясни гл. асистент д-р Лина Гергова. Според председателя на Държава агенция за българите в чужбина нашенците, които заемат добре платени позиции, обикновено са тези, които са учили зад граница.

Преди седмица Стастическият институт на Великобритания изнесе данни, според които 18% от българите на Острова работят в две от най-добре платените сфери – финансовия и банковия.

„Има една лека тенденция на добре образовани българи, работили известно време в чужбина, и на такива, които са учили там да се завръщат тук“, твърди Петър Харалампиев. По думите му от средата на 80-те досегамежду 2,5 млн. и 3,3 млн. българи са напуснали страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От кои наши градове има най-много гурбетчии
Next: Кoгaтo родителите paзбpaли кaк изглeждa тяхното бебе, тe гo зaхвъpлили дaлeч. 4 гoдини пo-къcнo се cлучвa чудo

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.