Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно от какво си е отишъл съпругът на Деси Стоянова и къде е бил
  • Новини

Стана ясно от какво си е отишъл съпругът на Деси Стоянова и къде е бил

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
desisistoqnsanfskdfsd.png

Деси Стоянова остана вдовица само на 48 години, след като внезапно загуби съпруга си – популярния журналист Велислав Русев, който си отиде от този свят едва на 57-годишна възраст. Стана ясно, че причината за смъртта му е тежък инсулт.

 

Журналистката и тв водеща не се появи в „Преди обед“ миналия вторник, а на сутринта от предаването не дадоха обяснения за отсъствието й. Часове по-късно обаче новината, че съпругът й Велислав си е отишъл без време, обиколи медиите. Сломената Деси очаквано не дойде на работа и в следващите дни.

 

Велислав Русев е бил сам в момента на трагедията. Бил е в семейната къща във великотърновско село, където прекарвал по-голямата част от времето си в последните години, пише „Уикенд“.

Двамата с Деси Стоянова се запознават във вестник „Сега“, където работят. Вельо, както го знаят приятелите, е работил още и в „24 часа“, „Монитор“, „Експрес“ като съдебен репортер. В редакцията на „Сега“ първи я забелязва Русев, докато тя пуши цигари в коридора на редакцията. Младата репортерка от международния отдел обаче е доста резервирана и в началото двамата са само на „здравей-здрасти“. По-късно Деси откликва на ухажването на Русев и започват да излизат. Това се случва преди 24 години.

Двойката вдигна сватба през 2006 г., а 3 години по-късно се раждат близнаците Красимир и Стефан, които майката упорито крие от публичното пространство, за да имат спокойно детство. Днес те са само на 14 години и оттук нататък ще трябва да растат без баща.

През лятото се появиха слухове, че Деси е в развод със съпруга си, а причината бе, че вече не носи брачната си халка. Тогава близки до двойката категорично отрекоха това да е истина и заявиха, че красивата журналистка просто не носи пръстена си, но двамата все още са семейство. „Вельо е единствената любов на Деси“, казват близките й.

 

„Днес Деси Стоянова няма бъде с нас. Тя загуби любимия си човек, съпруга си – уважаваният журналист Велислав Русев. Семейството моли за разбиране и време, което да им позволи да бъдат заедно в скръбта и преодоляването на тази огромна лична загуба. Ние, екипът на „Преди обед“, я обичаме, до нея сме в този труден момент и я чакаме да се върне“, така екранният партньор на водещата Петър Дочев съобщи за кончината на мъжа й.

Не става ясно кога Деси Стоянова ще се върне на екран, но екипът не я притиска и ще й даде времето, от което има нужда, за да преодолее този изключително тежък момент, пише още изданието.

Наскоро тв водещата се сбогува с мъжа си в социалните мрежи с трогателно съобщение, което разплака мнозина.

„Вельо. Отиде си. Мъжът, в когото се влюбих преди 24 години в коридорите на в. „Сега“. За когото избрах да се омъжа. Бащата на децата ми. Пораснах с него. Разчитала съм на него. Смяли сме се и сме плакали. Мълчали сме заедно. Хиляди нишки, които са ни свързвали през годините. Никой никога не е подготвен за моменти като този“, пише тя в поста си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…
Next: Ново предложение: деца до 18 години навън след 22:00 часа само ако родител се разпише

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.