Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно чие е червеното яке над двата трупа в Пирин
  • Новини

Стана ясно чие е червеното яке над двата трупа в Пирин

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
qwgashsadas.png

След преглед на камерите на къщата за гости, където е бил настанен сръбският гражданин, намерен мъртъв в близост до тялото на издирвания цяла седмица Пламен Христов, беше установено, че между скалите е неговото червено яке, пише Струма ком.

С червено яке, 55-годишният турист е  напуснал хотелската си стая около 7 часа сутринта вчера и предприел похода към връх Вихрен.

Бил е облечен с дебел син суитчър, подобен на яке, затова и вероятно е свалил червеното яке, тъй като времето било хубаво и якето му е паднало между скалите.

Така че мистерията около това дали има, или няма трети труп в Пирин се разплете.

Не изпускай тези оферти:

В момента продължава пренасянето на двете тела в посока бунгало на ПСС Сандански. Спасители рискуват живота си в тази акция, тъй като билото, по което се движат е силно заледено.

Трудна е днешната акция за момчетата от ПСС Банско и Сандански, които предприеха рискованата операция, след като пилотите на хеликоптер отказаха да се спуснат, с мотив, че времето не позволява.

Напрегнат ден в планината.

Откриха 2 трупа, цял следобед имаха подозрения и за трети . Акцията по пренасянето на телата ще продължи до късно през нощта.

Continue Reading

Previous: Писмо на една майка до нейния син, отлетял в рая
Next: Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.