Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка не спираш да ядеш, перфектна за Коледа
  • Новини

Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка не спираш да ядеш, перфектна за Коледа

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sfdgfdlkhkfdhkmfdkhgf.png

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Тази старинна орехова торта ще ви зарадва не само с простотата на приготвяне, но и с неустоимия си вкус. Вероятно вече имате необходимите съставки в кухнята, така че запрятайте ръкави и нека приготвим заедно разкошната Торта с 10 лъжици орехи . Ето какво ви трябва:

 

Торта с 10 лъжици орехи

Продукти:

3 яйца

7 супени лъжици захар

100 мл прясно мляко

100 мл олио

16 супени лъжици брашно

12 г бакпулвер (едно пакетче)

10 супени лъжици счукани орехи

За крема:

800 мл прясно мляко

2 пакетчета пудинг ванилия

7 лъжици захар

2 супени лъжици брашно

200 г масло

80 г шоколад

натрошени орехи за поръсване

Приготвяне:

В по-дълбока купа счупете три яйца и добавете 7 супени лъжици захар. Разбийте с миксер, докато захарта се разтопи и сместа се сгъсти и изсветлее. Трябва да бъркате около 5-10 минути, докато получите лека кремообразна смес.

 

Добавете 100 мл мляко към разбитата яйчена смес и продължете да разбивате, след което добавете 100 мл олио за готвене на тънка струя. Бъркайте още 2-3 минути, след което към течните се добавете сухите съставки: 16 супени лъжици брашно и 12 г бакпулвер (най-добре е да се пресеят през сито, за да стане по-мек сладкишът).

 

 

Към сместа добавете десет супени лъжици натрошени или ситно нарязани орехи. Вече нямате нужда от миксер и смесете съставките с бъркалка, докато се хомогенизират и се получи гладка смес. Пригответе тава за фурна с размери 30х40 см и я покрийте с хартия за печене.

Готовата смес се изсипва във формата, разпределя се равномерно и се заравнява. Разклатете формата, ако е необходимо, за да нивелирате сместа. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 20 минути (проверете с клечка за зъби, ако излезе суха, значи е изпечена).

 

Докато блатът се пече, пригответе крема. Сложете 800 мл мляко в тенджера на котлона и добавете две пакетчета пудинг с вкус на ванилия. Подсладете със седем супени лъжици захар или на вкус. След това добавете две пълни супени лъжици брашно, което ще допринесе за по-доброто сгъстяване на крема.

Разбъркайте сместа с бъркалка и загрейте на среден огън. Бъркайте непрекъснато, за да не се образуват бучки, докато кремът заври и се сгъсти. Докато кремът е още топъл, добавете 200 г нарязано на кубчета масло или маргарин и разбъркайте, докато се разтопи.

Когато маслото се поеме от крема, добавете 80 г натрошен на кубчета бял шоколад и разбъркайте още малко, докато се разтопи и се изравни с крема. Оставете сварения крем да изстине за половин час с периодично разбъркване, за да не хване коричка (или го покрийте със стреч фолио).

Изпеченият блат се изважда от формата и се оставя да изстине малко, след което се нарязва на две равни части, така че да се получат два по-тънки блата. Поставете първия блат върху десертна чиния или чиния за сервиране (ако искате корите да са по-сочни, накиснете ги в малко мляко).

 

Нанесете половината от приготвения крем върху блата и го разпределете равномерно, след което изравнете повърхността.

 

Поставете втория блат, притиснете леко с длани, достатъчно внимателно, за да залепне за крема, след което разпределете отгоре втората половина от останалия крем. Отгоре поръсете натрошени или ситно нарязани орехи, след което оставете тортата в хладилник за поне два часа преди сервиране.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: В знак на протест окупираха парламента, всички са в шок
Next: ПАК ЛИ ЩЕ БЕДСТВАМЕ? Задава се нов снежен капан за България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.