Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стилиян Петров се разплака на You ll Never Walk Alone, Стоичков го прегърна
  • Новини

Стилиян Петров се разплака на You ll Never Walk Alone, Стоичков го прегърна

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fdsgfdhfghtrhtr.png

Стилиян Петров благодари на всички, уважили „Мача на надеждата“

Сълзите на Капитана на фона на евъргрийна You’ll Never Walk Alone! Стилиян Петров благодари на всички, дошли на Националния стадион за „Мача на надеждата“, за да помогнат на хората, борещи се с онкологични заболявания. Той бе аплодиран бурно от всички на терена и по трибуните при смяната си в 83′.

„Мачът на надеждата“ завърши със зрелищно 3:3, но резултатът остава на заден план. Важна е каузата, отбелязва bTV.

„Благодаря на всички, че помогнахте на мен, семейството ми и сега на хората, които се борят с тази коварна болест. Преди 11 години не знаех дали ще мога да застана отново пред вас, но сега имах отново удоволствието да облека националната фланелка.“

„Разчувствахте ме, ние сме обединен народ и аз се гордея да бъда българин“, заяви Петров секунди след демонстративния мач, чийто приходи ще бъдат дарени за борба с онкологичните заболявания в България.

„Те ще бъдат разпределени както между болници в страната, така и за подпомагането на хора, които се борят с коварното заболяване.“, каза Стенли в емоционална реч след благотворителния мач.

За двубоя с кауза в столицата пристигна цяла плеяда от звезди!

В селекцията на България, водена от Димитър Димитров-Херо, попаднаха Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Георги Пеев, Милен Петков, Христо Йовов, Валери Божинов, Илия Груев, Радостин Кишишев, Красимир Балъков, Илиан Илиев, Здравко Здравков, Илиян Стоянов, Даниел Боримиров, Владимир Манчев, Михаил Александров, Ивайло Петков, Димитър Иванков, Росен Кирилов, Александър Тунчев, Христо Янев и Велизар Димитров.

Тимът на световните звезди включваше Гари Кейхил, Максуел, Юри Джоркаеф, Гарет Бари, Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Робер Пирес, Луис Гарсия, Неманя Видич, Джо Коул, Шей Гивън, Ашли Йънг, Алан Хътън, Карл Икеме, Коло Туре, Ричард Дън, Джеймс Колинс и Патрик Бергер. Отборът е поверен на легендата Мартин О’Нийл.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стоичков разплака България с думите си на Мача на Надеждата
Next: Голям ден за пенсионерите! Всички са доволни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.