Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)
  • Новини

Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
sstastoasotasntas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стойна Русева от Велико Търново написа своето читателско писмо, за да сподели как сама се е излекувала от пародонтоза!

Пародонтоза е заболяване, от което косите на всички настръхват. Защото тази болест на венците е първата стъпка към реалната загуба на зъби и тотален обрат в цялостния живот и ежедневие на човек.

Читателката ни от Велико Търново Стойна Русева обаче, изпрати писмо с рецептите, които тя лично е използвала и с които се е отървала от пародонтозата в рамките на месец. Разклатените й зъби се възстановили и вече може да се храни и дори да яде ябълка съвсем нормално.

Правилният начин е да държим всеки ден поне по два пъти в устата си една лъжичка зехтин и да се жабурим с него, колкото се може по-дълго време. Зехтинът действа като истинско чудо за пародонтозата и спасява дори считани за неспасяеми случаи.

След това, вечер преди да си легнете, направете масаж на болните венци с една щипка йодирана сол, съветва Русева. Просто потопете пръста си в солта и започнете с нея да масажирате венците си като ги изплакнете само с по-хладка вода. Това се прави всяка вечер и след седмица подобрението ще се усети осезаемо.

Стойна Русева признава чудния ефект на всички тези рецепти, но споделя, че в нейния случай специално, помогнала най-много следната смес. Или така наречената морска вода.

„Взимате си близо 200 грама с по-топла водичка и я сипвате в малка бутилка, може и от минерална вода. В бутилката добавяте две-три капки йод, малко сода за хляб – едва на върха на ножа и малка лъжичка обикновена сол. Разбивате го това нещо много хубаво и с него си правите жабурене и гаргара след всеки прием на храна. Уникално действа, след две седмици венците ми се стегнаха и зъбите спряха да се клатят, а бях много зле“, споделя Стойна Русева.

Йодът и солта по принцип имат стягащ ефект. Затова те са в състояние да подобрят състоянието на венеца и това съответно да доведе до заздравяване на болните зъби.

Тя признава, че не пропускала обаче и ден, без да се жабури с натурален зехтин. Чат пат дъвчела и пресен живовляк, тъй като чула от стари лечители, че действието му за лечение на пародонтоза е феноменално.

„Само че като го дъвчете, трябва после да изплюете не само живовляка, но и слюнката, която е останала след него. Трябват ви само три-четири дни и ще видите, че зъбите и венците ви ще се заздравят осезаемо“, кълне се препатилата Стойна Русева.

Живовлякът действа като пречистващо средство в устата. След като сте провели горепосоченото лечение, можете спокойно да сдъвчете няколко грама от растението и после да го изплюете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?
Next: Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.