Емблематична улица навява тъга у всички софиянци, които помнят как изглеждаше “Пиротска” през 80-те години на миналия век.
Sofia24.bg разказва за една от централните улици в София. Тя е търговска, като на нея са разположени множество магазини, заведения за хранене, училища и ателиета.
Тя е една от най-старите улици на българската столица. Една голяма част от моя живот е тясно свързана с тази улица, както и с едно от двете училища, които се намират на нея, а именно 18 средно училище “Уилям Гладстон“. То е основано е през 1907 г. като Трета софийска мъжка гимназия.
Разположено е в сграда на улица “Пиротска“ номер 68, а по времето, когато аз бях ученичка, то носеше името 18 ЕСПУ “Св.св. Кирил и Методий”. Другото училище е 134 СУ “Димчо Дебелянов“, което се намира на номер 78.
Улица “Пиротска” е съществувала повече от век, като е сменяла името си няколко пъти. След септември 1944 година за кратко време носи името “Йосиф Броз Тито”. По време на социалистическия режим, улицата е преименувана на “Андрей Жданов”, име което носи до 1990 година. Но софиянци си я наричаха “Пиротска”.
Името й беше възстановено с настъпването на демократичните промени у нас. Вече не се нарича “Андрей Жданов”, а аз вече не съм малко дете.
Това беше една улица пълна с живот и хора. От двете страни един до друг бяха разположени най-различни магазини. Тук можехме да си купим всичко, защото имаше всичко, както се казва и от пиле мляко да поиска някой, ще му дадем. Срещу 18-то училище се намираше една от най-добрите хлебопекарни в София.
Миризмата на прясно изпечен хляб и големи опашки от хора. Така ще запомня аз тази хлебопекарна, защото вече не съществува. Магазини за месо и риба, сладкарници, както и пицария, където продаваха едни от най-вкусните пици през 80-те години на миналия век. И една прекрасна сладкарница срещу 34 СОУ “Димчо Дебелянов“, по-известно като Еврейското училище. Тук имаше и една книжарница, в която продаваха най-невероятните острилки за моливи.
По улица “Пиротска” се движеше емблематичния трамвай номер три. Тройката вече е с променен маршрут, а към днешна дата тук може да видите трамвай номер 20 и 22. Една от характерните особености на тази софийска улица са безистените.
Аз помня един такъв, който се намираше в началото на улицата, където сега е един от входовете на метростанция “Сердика”. В самото начало на “Пиротска” се намират Централни хали. Изоставяна и ремонтирана тази емблематична сграда също е един от символите на града.
От Халите води началото си търговската улица на града – “Пиротска”, която пресича “Женския пазар” и стига до един друг пазар, а именно на бул. “Димитър Петков”. На запад улица “Пиротска” стига до парка “Света Троица”, където се намира и храмът “Света Троица”.
Към днешна дата улицата навява тъга. Стари къщи, оставени да се рушат под тежестта на времето, в сърцето на София. Инвестициите в града бяха насочени към успоредния булевард – “Тодор Александров”, където се появиха не една и две модерни сгради. В началото на 90-те години на XX век на булеварда бе направена реконструкция. Той бе разширен, а под него бе прокарано трасето на метрото.
Така “Пиротска” остана встрани, сякаш замръзнала във времето и спряла своето развитие.
Днес, докато се разхождах, за да направя няколко снимки, чух една млада дама да казва: “Пиротска” е една разбита улица, стъпваш и потъваш”. Момичето очевидно закъсняваше за среща и разпалено обясняваше на някого, в разговор по телефона, че улицата не й позволява да ходи по-бързо.
“Пиротска” споделя общата съдба на много други улици в София, които не успяха да остареят подобаващо. Контрастът в тази част на града е жесток – от блясъка на бившия хотел “Шератон”, ЦУМ и статуята на София и началото на “Пиротска” до другата част на “Пиротска” след бул. “Христо Ботев” до западнала част на бул. “Мария Луиза” от Женския пазар до Лъвов мост и към колоните на бул. “Христо Ботев”.
От онази стара “Пиротска” със скъпите магазини за дрехи и бижута не е останало нищо, защото днес това е един от най-бедните райони на столицата.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: