Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столичани излязоха на пазар за храна и ето какви цени видяха
  • Новини

Столичани излязоха на пазар за храна и ето какви цени видяха

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sdfvdfbvfgbfgbbbbgfbfg.png

Повишение в цените на основните хранителни стоки има и то най-вече при млечните продукти, млякото и месото. Това заявиха част от гражданите на столицата, които бяха отишли в ранни зори до един от пазарите в София, цитирани от БГНЕС.

Илияна Дойчинова сподели, че си купува млечни продукти от производител, който излиза директно да продава на един от столичните пазари и цените са едни и същи, въпреки това обаче сумарно увеличение се забелязва.

 

„В тази чанта има масло, мляко, кашкавал и сирене и те струват 30 лв., преди беше делено на пет. Не може едно яйце да е 0,60 стотинки“, коментира тя.

Според Георги има повишение всеки ден в цените. „Най-сериозно повишение виждам в цените на краставиците, доматите-поскъпнали са с 0,30 стотинки. Относно цените на млечните продукти и месата и там всичко е нагоре“, смята пенсионерът.

Ани, която също както Георги е в пенсионна възраст, разказа, че не пазарува много неща, но в млякото и млечните продукти вижда повишение в цените.

„Зеленчуци иначе през зимата не купувам и не знам как вървят цените там“, каза Ани, след което уточни, че повишението на цените не отговаря на заплатите. „Не виждам как се справят хората. Аз съм пенсионерка и съм се свила колкото мога“, сподели още тя.

Боян, който бе излязъл на пазар с половинката си, отново както и предходните столичани заяви, че има повишение в цените. „Най-сериозно повишение има в цените на сиренето, яйцата, кашкавала и месото“, сподели Боян. Все пак имаше и столичани, за които цените не са се променили.

Ани, която произвежда билки и подправки не успя да ни каже какво смята за повишението на цените на основните хранителни стоки, но ни сподели дали е увеличила цените в своя магазин.

„Не ходя да пазарувам аз, а мъжът ми и не знам дали има повишение в цените на хранителните стоки. Моите цени за билките и подправките обаче са еднакви и не ги вдигам“, обясни още тя.

Лазар, който бе отишъл в ранни зори да пазарува, коментира, че не забелязва повишение на цените в основните хранителни стоки, поне по пазарите, които той посещава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плочките в 20-годишната ми БАНЯ блестят като нови: Прах, който избелва фугите до блясък!
Next: Варна потъна в скръб: Почина прочутият нефролог д-р Ненов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.