Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал: Появи се копие на Денис Теофиков
  • Новини

Страшен скандал: Появи се копие на Денис Теофиков

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
dedensiteofaks.jpg

На музикалната сцена се появи нов млад изпълнител, който си навлече гнева на меломаните още преди да е изгряла неговата звезда. Повод за масовото неодобрение към момчето е безумната му прилика с покойния Денис Теофиков, която се оказа търсена умишлено.

Новата фолк звезда е подписал договор с музикална компания „Пайнер“, която продуцираше и талантливият Денис, който преди повече от половин година падна от терасата на жилищен блок и се сбогува с живота.

Моан (Móan), за когото преди часове се разбра, че е новото лице в попфолка, е добре познат за тийнейджърите от социалната мрежа Tik-Tok.

През последната година 22-годишният Момчил Петров от Севлиево стана хит в Tik-Tok и Instagram с имитации на изпълненията на родни и световни певци. Той прави много липсинг видеа под звуците на хитове на Денис.

Така е забелязан и от продуцентите си в „Пайнер“, които споделят, че е спечелил вниманието им с кадифения си тембър, глас, носещ въздействаща емоция, а също и с неотразима визия…. Визия, която обаче много наподобява на тази на покойния Денис Теофиков, пише signal.bg.

Действително мнозина забелязват, че в мимики, жестове, пози, визия Моан и Денис са като две капки вода. Този факт обаче подразни музикалните фенове, които порицаха изгряващата звезда.

„Само нелепи и несполучливи имитации на нашия Денис! Има за какво да искат да са като него, той беше и винаги ще е най-големият!“ – гласи коментар в социалната мрежа.

Музикалният дебют на Момчил или по-скоро визията, с която той е представен, разгневи и PR-ката на изпълнителя Силвестър Матеев-Силвър. Евгения Костова бе изключително близка с покойния Денис. По думите й Моан ще си навлече негативизмът на феновете и ще стане за смях.

Костова се обърна към музикалните компании и по-точно към „Пайнер“ с думите:

„Представяйки на не чак толкова широката аудитория в страната нов кадър, който видиш ли ти е феномен, явление и едва ли не световна сензация, то поне се стремете да не бъде копие на някой друг. Представяйки ново лице на музикалната сцена, заедно с него изградете стилът му (визия, звучене). Не е нужно той да се опитва да бъде бледо копие на някой друг. Защото още преди да е “пробил” ще си навлече негативизмът на феновете и ще стане за смях, както и ще стане сега.

Стига вече сте се опитвали да изкарвате някакви перковци, които да приличат на Денис. Не могат. Не можете. Няма. Няма и да има втори, като него. Може да дойде някой по-як (съмнявам се), но никога никой няма да бъде като Денис Теофиков. Разберете го!

По-късно ще видите и защо качвам точно тази снимка. Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ Е СЛУЧАЙНА. А, да и като си представяте лицата – не ги представяйте със сурови кадри.“

От Swoman припомняме, че 21-годишният Денис Теофиков скочи от 7-ия етаж на жилищна сграда в София в нощта срещу 24 октомври, а смъртта му потресе цяла България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До броени дни ни очаква шокова жега от 40 градуса! Ето кога ще ни връхлети юлският мор!
Next: Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.