Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна прокоба от Десислава Атанасова вещае непоносима беда за българите съвсем скоро
  • Новини

Страшна прокоба от Десислава Атанасова вещае непоносима беда за българите съвсем скоро

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
deisitiatiatna.jpg

Никой не ни отговори дали Бойко Рашков е проверяван от КПКОНПИ, аз имам информация, че това е така. Той претърпя най-големия си срам с ареста на Бойко Борисов, а дори не се извини.

Рашков щеше да бъде бухалката на КПКОНПИ, както беше такава на изборите. Това коментира председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова пред Нова Нюз.

Според нея предложеното за антикорупционен закон е механичен сбор от правни норми, водещи до хаос.

„Властта демонстрира липса на опит и арогантност. Първият български парламент с успешен вот на недоверие. Те бяха нагледен пример за това как не се управлява държава. Кирил Петков обогати забавните предавания с липсата си на езикова култура„, заяви тя.

По думите ѝ танкерите с втечнен газ са „митични“ и тя не вярва в съществуването им.

„Не виждаме по-ниска цена на газа и гарантирани доставки, а това ще изправи служебното правителство пред голям проблем. Вероятно ще има икономически и социален колапс. За всичко, което управляващите не мога да свършат, обвиняват ГЕРБ. Има огромна заплаха София да остане без парно“, категорична е Атанасова.

Тя съобщи, че преговорите за азерски газ започват с инициатива на президента Георги Първанов и продължени от Борисов.

„Петков няма защо да си приписва заслуги. България все още плаща капацитет на „Газпром“, а ние пак получаваме руски газ, но на по-висока цена и чрез посредници. Ако бяхме на власт, нямаше да забавим гръцката връзка. Щяхме да имаме по-сериозен ангажимент към количествата запас в Чирен“, подчерта председателят на ПГ на ГЕРБ.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте какво безгръбначно изхвърли днес морето, докато със свирки вадеха неразумни летовници от водата
Next: Българка снима в английски магазин, за да ни покаже разликата в цените на хранителните продукти

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.