Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор
  • Новини

Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
viasgkaskgoqwdas.jpg

Брутална картина на близкото бъдеще в интернет описа в сутрешния блок на Нова телевизия компютърен специалист на високо ниво.

Поводът бяха скандалните случаи на използване на изкуствен интелект (AI) за „събличане“ на снимки, в някои случаи и на непълнолетни момичета.

Институциите имат огромен проблем с осъждането за такива изображения, защото те се водят произведения, генерирани от изкуствен интелект. Те за момента не са престъпления просто защото законите не са ги предвидили в разпоредбите си.

Проблемът е огромен, защото като основа са използвани снимки на реални момичета, от които са „свалени“ дрехите по дигитален път.

Преподавателят в частния СофтУни Александър Иванов обаче буквално препарира водещия Виктор Николаев, като заяви, че дори собственото му лице не е негова собственост. Виктор всъщност сам постави въпроса: „Принадлежи ли ми физиономията ми?“

„Ако имаме качени снимки в интернет, физиономията ни вече не е наша собственост“, отговори директно експертът и добави, че е възможно така да се прави всякакво фалшиво съдържание, което да се появява дори и в медиите, без никакъв шанс да се познае, че е генерирано от AI.

Александър Иванов подчерта също, че до момента не е имало например генериран изкуствено глас, който да говори на български достоверно. Такъв обаче вече има и той не може да бъде разпознат по никакъв начин, че е направен от изкуствен интелект.

Отделно от това може да се използва запис на гласа на близък човек, за да се правят измами. Представете си как се използва гласа на детето ви, което се обажда и казва да му приведете спешно пари, обясни специалистът.

Иванов не скри, че в близко бъдеще ни очаква хаос, докато юристите не напишат нови закони за престъпленията в интернет и с използване на изкуствен интелект. Той беше категоричен, че е инфантилно да мислим, че можем да контролираме интернет.

„Живеем във време, в което не можем да вярваме на очите си“, каза съвсем сериозен експертът. „Изкуственият интелект е като брадвата – с нея можеш да си насечеш дърва за огъня, но може и да нараниш човек“, подчерта Александър Иванов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На чия страна трябва да застане един мъж, когато майка му и жена му се карат? Зов за помощ от читателка
Next: Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.