Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена
  • Новини

Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
zsarasiriiirusrksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рядка находка – каменен сейф със златни и сребърни монети, гривни и наушници, беше показана в експозиция в музея на старата столица Велики Преслав.

Скъпоценностите в него са открити преди половин век при разкопки в дворцовия комплекс в Стария град.

Бижутата са намерени в тайник – издялано във варовиково блокче гнездо.

То било зазидано в стена на една от дворцовите сгради и е открито при археологически разкопки през 1971 година под ръководството на вече покойния проф. Станчо Ваклинов.

Скъпоценните предмети са били собственост на фамилията на самия управител на града или на знатни боляри. След смъртта на притежателите си останали с векове зазидани в стената.

Изследовател на скъпоценностите, които от години се съхраняват в Националния исторически музей, е проф. Маргарита Ваклинова.

Тя е участвала в археологическия екип. Автор е на научната публикация за находката, чието укриване е свързано с един от най-съдбовните моменти в живота на Велики Преслав – разоряването на града и отвличането на населението му от византийските войски през ХIII век при походите срещу Ивайло.

“По време на разкопки в самия дворцов център наши студенти откриха разхвърляните камъни. Една хубавица хвана малкото блокче и замахна да го хвърли. От него падна каменната тапа на отвора и сред сива пепел, вероятно от тъкан, изпаднаха накитите и монетите.

Тя имаше прекрасни плитки, точно като на средновековна красавица”, спомня си днес проф. Ваклинова.

Всички бяхме много възбудени от откритите случайно ценности, уточни тя. И описва забавна история след тази случка.

Накарали “хубавицата” да си сложи накитите и я снимали с тях. А един от стажантите възхитено я наблюдавал.

Всичко завършва като в приказките – двамата се оженили. Може би съкровището ги събра в семейство. Не всекиму се случва такъв бележит житейски миг!”, замислено заключава Ваклинова. А днес “девойката” е лекар, а “младежът” – известен професор по българска история.

“Това съкровище се оказа много важен исторически източник за нас. 300 години Преслав вече не е столица, превръща се в частно владение с управител, с боляри. Споменава се в официалните документи от това време – Второто българско царство, веднага след столицата Търновград. Свързва се с много именити личности, сред които и цар Петър. Затова районът се нарича Петрова земя”, обясни изследователят проф. Ваклинова.

Независимо че съкровището е доста поизхабено, използвано, то е аристократично, обобщава тя. Категорична е, че е наследствено.

Находката е скромна и няма блясъка и великолепието на прочутото Преславско златно съкровище. Но за епохата то е със значителна материална стойност.

Находката се съхранява в Националния исторически музей. Ръководството му ще я предоставя на археологическия музей в старопрестолния град периодично, за да бъде достъпна в близост до средата, в която е открита, и да се види от по-широк кръг посетители от страната и гости от чужбина.

“Нямаме претенции, този вариант ни устройва. Искаме да запазим досегашните добри отношения с колегите” , заяви за “168 часа” директорът на музея във Велики Преслав Пламен Славов.

Той не изключва все пак министърът на културата Боил Банов да вземе окончателното решение дали скъпоценностите, известни като Малкото преславско съкровище, да не останат завинаги в местния музей.

“Гости от цяла Североизточна България пристигнаха специално за да разгледат бижутата от каменния сейф в Европейската нощ на музеите. Имаше изключителен интерес към находката”, сподели директорът. На въпрос на “168 часа” дали съкровището е било експонирано в специален сейф, отговорът бе: “Изложихме го заедно със световноизвестното Преславско златно съкровище”.

Според Славов малко вероятно е каменният сейф с бижутата да остане постоянно там, където е намерен. Освен исторически данни за събитията, свързани с бившата столица през ХІІІ век, проучванията показват, че въпреки разорението

Преслав е продължил да бъде фактор и да се развива като изключително важен център в държавата, смята ученият.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали
Next: Голяма археологическа находка в България ще преобърне световната история

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.