Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Рядка находка – каменен сейф със златни и сребърни монети, гривни и наушници, беше показана в експозиция в музея на старата столица Велики Преслав.
Скъпоценностите в него са открити преди половин век при разкопки в дворцовия комплекс в Стария град.
Бижутата са намерени в тайник – издялано във варовиково блокче гнездо.
То било зазидано в стена на една от дворцовите сгради и е открито при археологически разкопки през 1971 година под ръководството на вече покойния проф. Станчо Ваклинов.
Скъпоценните предмети са били собственост на фамилията на самия управител на града или на знатни боляри. След смъртта на притежателите си останали с векове зазидани в стената.
Изследовател на скъпоценностите, които от години се съхраняват в Националния исторически музей, е проф. Маргарита Ваклинова.
Тя е участвала в археологическия екип. Автор е на научната публикация за находката, чието укриване е свързано с един от най-съдбовните моменти в живота на Велики Преслав – разоряването на града и отвличането на населението му от византийските войски през ХIII век при походите срещу Ивайло.
“По време на разкопки в самия дворцов център наши студенти откриха разхвърляните камъни. Една хубавица хвана малкото блокче и замахна да го хвърли. От него падна каменната тапа на отвора и сред сива пепел, вероятно от тъкан, изпаднаха накитите и монетите.
Тя имаше прекрасни плитки, точно като на средновековна красавица”, спомня си днес проф. Ваклинова.
Всички бяхме много възбудени от откритите случайно ценности, уточни тя. И описва забавна история след тази случка.
Накарали “хубавицата” да си сложи накитите и я снимали с тях. А един от стажантите възхитено я наблюдавал.
Всичко завършва като в приказките – двамата се оженили. Може би съкровището ги събра в семейство. Не всекиму се случва такъв бележит житейски миг!”, замислено заключава Ваклинова. А днес “девойката” е лекар, а “младежът” – известен професор по българска история.
“Това съкровище се оказа много важен исторически източник за нас. 300 години Преслав вече не е столица, превръща се в частно владение с управител, с боляри. Споменава се в официалните документи от това време – Второто българско царство, веднага след столицата Търновград. Свързва се с много именити личности, сред които и цар Петър. Затова районът се нарича Петрова земя”, обясни изследователят проф. Ваклинова.
Независимо че съкровището е доста поизхабено, използвано, то е аристократично, обобщава тя. Категорична е, че е наследствено.
Находката е скромна и няма блясъка и великолепието на прочутото Преславско златно съкровище. Но за епохата то е със значителна материална стойност.
Находката се съхранява в Националния исторически музей. Ръководството му ще я предоставя на археологическия музей в старопрестолния град периодично, за да бъде достъпна в близост до средата, в която е открита, и да се види от по-широк кръг посетители от страната и гости от чужбина.
“Нямаме претенции, този вариант ни устройва. Искаме да запазим досегашните добри отношения с колегите” , заяви за “168 часа” директорът на музея във Велики Преслав Пламен Славов.
Той не изключва все пак министърът на културата Боил Банов да вземе окончателното решение дали скъпоценностите, известни като Малкото преславско съкровище, да не останат завинаги в местния музей.
“Гости от цяла Североизточна България пристигнаха специално за да разгледат бижутата от каменния сейф в Европейската нощ на музеите. Имаше изключителен интерес към находката”, сподели директорът. На въпрос на “168 часа” дали съкровището е било експонирано в специален сейф, отговорът бе: “Изложихме го заедно със световноизвестното Преславско златно съкровище”.
Според Славов малко вероятно е каменният сейф с бижутата да остане постоянно там, където е намерен. Освен исторически данни за събитията, свързани с бившата столица през ХІІІ век, проучванията показват, че въпреки разорението
Преслав е продължил да бъде фактор и да се развива като изключително важен център в държавата, смята ученият.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: