Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стюардеса оцеля при падане от 10 километра без парашут, след като в самолета избухва бомба
  • Новини

Стюардеса оцеля при падане от 10 километра без парашут, след като в самолета избухва бомба

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
steterwqdas.png

Стюардеса, която държи рекорда на Гинес за оцеляване при падане от най-висока височина без парашут, извършва ужасяващото си постижение в трагедия преди 51 години, след като оцелява при експлозия на бомба в самолет.

Стюардесата Весна Вулович е единствената оцеляла, когато заподозрян терорист залага бомба на борда на полет 357 на JAT Yugoslav Airlines, при което загиват всички останали 27 пътници и екипаж.

Докато самолетът летял над Хермсдорф в Източна Германия, той внезапно изчезнал от екраните на радарите и всички комуникации били преустановени.

На този ден през януари 1972 г. самолетът се взривява във въздуха над бивша Чехословакия и се разбива в планина.

Не изпускай тези оферти:

Весна е вписана в Книгата на рекордите на Гинес за най-високото падане без парашут – ужасяващите 10.15 километра. Според сведенията са ѝ били необходими три минути, за да се удари в земята.

През 2009 г. обаче група германски и чешки журналисти публикува доклад, в който се посочва, че е „изключително вероятно“ самолетът да е бил объркан с вражески самолет и свален от чехословашките военновъздушни сили.
Чешките военни експерти обаче отхвърлят доклада като теория на конспирацията.

Самата Весна разказва, че е имало един мъж, който изглеждал „ужасно раздразнен“ и който „е чекирал багаж в Стокхолм, слязъл е в Копенхаген и никога не се е качил отново на борда на самолета“.

Полетът е бил от Стокхолм, Швеция, до Белград, Сърбия, с междинни кацания в Копенхаген, Дания, и Загреб, Хърватия.

Независимо от това откъде е дошъл взривът, Весна успява да оцелее, след като по време на падането е затисната от количка за храна.
Тя остава в кома с наранявания, включващи счупен череп, три счупени прешлена и два счупени крака.

Германецът Бруно Хенке я открива да лежи наполовина извън част от самолета, с тялото на друг член на екипажа върху нея и количка за сервиране, притисната към гръбнака ѝ.

Хенке е бил лекар в германската армия по време на Втората световна война и използва медицинските си умения, за да я стабилизира, докато пристигне помощ.
Не се смятало, че тя ще оцелее, но няколко дни по-късно по чудо се събудила от комата и поискала цигара.

Смята се, че е оцеляла, защото е попаднала в конуса на опашката на самолета и това е попречило да бъде изсмукана.

След това фюзелажът на самолета преминал през борови клони и попаднал в дебела снежна покривка, която омекотила удара и смекчила спускането му по хълма.
Първоначално парализирана от кръста надолу, Весна в крайна сметка се възстановява почти напълно.

Продължава да работи за JAT и дори моли компанията да ѝ позволи да лети отново. JAT обаче отказва и ѝ дава работа на бюро в централата на авиокомпанията.
Тя никога не си спомня за инцидента или за спасяването си.

Въпреки ужасяващото преживяване, по-късно Весва казва, че не изпитва страх от летене. Тя казва: „И до днес обичам да пътувам и не се страхувам от летене.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Домакиня разтърси с писмото си до всички жени: Чистете само колкото да стига!
Next: Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.