Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу
  • Новини

Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу

Иван Димитров Пешев май 3, 2024
vsdfvdsbfgbdngngh.png

Руините на почти 300-годишен град се появиха отново, след като горещите температури във Филипините частично пресушиха голям язовир. Град Пантабанган е потопен през 70-те години на миналия век, за да се построи язовир, предава bTV.

Но той излиза от водата в изключително редки случаи, когато времето е сухо и горещо. Това се случва в момент, когато почти половината от страната изпитва суша, а температурите в някои райони достигат високи стойности.

 

Това е най-дългият период, в който градът е бил над водата, откакто е построен язовирът, казва инженерът Марлон Паладин.

Екстремните горещини нарушиха ежедневието на милиони хора, тъй като училищата са затворени за дни, а на служителите е препоръчано да работят от вкъщи. През следващите дни може да стане още по-горещо, добавя още метеорологът Бенисън Естарея.

„Общото въздействие на климатичните промени върху Филипините е по-високите температури. Горещината, която изпитваме, може постоянно да се увеличава през следващите дни“, казва той.

 

 

Филипините се намират в средата на топлия и сух сезон, който се изостря от явлението „Ел Ниньо“ или необичайното затопляне на повърхностните води в Тихия океан. Цялото източно крайбрежие на архипелага е обърнато към Тихия океан.

Страната от Югоизточна Азия е една от най-застрашените държави в света от последиците от изменението на климата. Влажният ѝ сезон може да доведе до чудовищни бури, като супер тайфуна „Хаян“ през 2013 г. – един от най-мощните в историята.

„Виждаме, че нивото на язовирите ни ще спадне, включително в Пантабанган и други райони“, казва метеорологът Бенисън Естарея.

По официални данни нивото на водата там е спаднало с близо 50 м от нормалното си високо ниво от 221 м.

 

Руините са започнали „да изплуват“ през март, тъй като в района не е имало почти никакви дъждове. Възстановяването им привлече туристи в града, разположен на около 202 км северно от столицата Манила.

Освен във Филипините, Бангладеш също е наложил прекъсване на учебните занятия, което е засегнало 33 милиона ученици.

В Тайланд 30 души са починали от топлинен удар между януари и 17 април тази година, докато през цялата 2023 г. те са били 37. От другата страна на границата – в Мианмар, температурите са се покачили над 45 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе наяве забравено пророчество на Севрюкова кога България ще е във възход, Ванга също го е казала
Next: Зимата се върна! На това място у нас вече натрупа сняг

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.