Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съболезнования и поклон! Музикалния свят изгуби още едно голямо име
  • Новини

Съболезнования и поклон! Музикалния свят изгуби още едно голямо име

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
fwggsdgsdgds.png

Американският певец и автор на песни Джими Бъфет, най-известен с хита си от 70-те години „Margaritaville“, почина на 76 години.

„Джими почина мирно в нощта на 1 септември, заобиколен от своето семейство, приятели, музика и кучета“, се казва в изявление на уебсайта му. „Той изживя живота си като песен до последния си дъх и ще липсва безмерно на много хора“, пишат още от екипа му, цитирани от BBC.

Причината за смъртта на Бъфет не се съобщава, но той е прекарал доста време в болница през последните месеци.

Бъфет е роден в американския щат Мисисипи, но е израснал в съседна Алабама, преди да се премести в Нешвил, Тенеси. Работил е за списанието за музика и развлечения „Billboard“, но винаги с мечтата да стане кънтри певец.

По-късно се премества във Флорида, където помага за създаването на жанра тропически рок, който по-късно става по-масов благодарение на артисти като Джак Джонсън.

Бъфет прави своя музикален пробив с албума си от 1977 г. „Changes in Latitudes, Changes in Attitudes“, който включва песента „Margaritaville“, която може да се похвали с 22 седмици в класацията Billboard Hot 100.

Бъфет беше номиниран за две награди Грами и издаде повече от 20 албума. По-рано тази година той разкри, че е записал нова творба.

Песните му бяха превърнати и в мюзикъл „Бягство в Маргаритавил“, който направи своя дебют на Бродуей през 2018 г.

Музиката на Бъфет и начинът на живот на „плажния скитник“, който насърчава, му спечелиха предани последователи от милиони фенове, които наричат себе си „Parrotheads“.

„RIP за трубадура на моята младост“, написа един Parrothead в „X“, известен преди като Twitter. „Толкова страхотни спомени от концертите на Джими. Това е трудно“, каза друг.

Бяха направени трибюти и от някои от колегите му музиканти, включително Брайън Уилсън от Beach Boys, който туитна снимка на една от обложките на албума на Бъфет с посланието „любов и милост, Джими Бъфет“.

„Почивай в сила @jimmybuffett. Радвам се, че имахме време да вибрираме“, написа рапърът LL Cool J. „Ти беше и винаги ще бъдеш наистина вдъхновяващ човек.“

Доскоро Бъфет все още изпълняваше редовно със своята „Coral Reefer Band“, но трябваше да отмени концерти, след като беше хоспитализиран през май. В публикация във Facebook той обеща да се реваншира на феновете, след като влезе във форма. „Мисля, че свиренето е толкова терапевтично за мен, колкото и за феновете да слушат и пеят заедно“, каза той.

Освен музикант, Бъфет беше автор на бестселъри и предприемач, който отвори поредица от популярни курорти и клубове. ресторанти, магазини за стоки и общности за пенсионери, базирани на марката Margaritaville.

Състоянието му беше оценено на 1 милиард долара според данни, публикувани този месец.

Бъфет оставя съпруга Джейн и трите им деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите. Ето го увеличението
Next: Голяма новина за студентите в България: От 1 октомври се вдигат парите, които могат да взимат – ето с колко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.