Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съвет от опитен градинар: Напръскайте градината със СОДА през есента и вижте какво ще се случи
  • Новини

Съвет от опитен градинар: Напръскайте градината със СОДА през есента и вижте какво ще се случи

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
grwqdasfsdgdfgsdfg.png

Всеки един градинар е отворен за какви ли не съвети, които биха му помогнали да се грижи за градината си по възможно най-добрия начин. Днес от Ко4 имаме удоволствието да споделим с вас един трик, който ще ви изуми.

Става въпрос за познатата на всички сода за хляб. В никакъв случай не можем да я наречем „вредно вещество”, тъй като все пак тя се използва за хранителни цели. Каква обаче е ролята и в градината, предстои да узнаете.

Защо градинар съветва да напръскаме градината със сода през есента?

Ако сте от хората, които се грижат за градината си като за член от семейството, то този трик наистина ще ви бъде от полза.

Сигурно вече знаете, че киселинната почва не е никак благоприятна за отглеждането на растения. Тя не позволява на културите, които сте избрали да засадите, да виреят пълноценно.

Содата бикарбонат – Верен помощник в градината – Има ли гъсеници-сода, сива плесен-сода. Ето колко добрини ще в направи

През лятото сме свикнали да ползваме тази бяла съставка за какви ли не цели. Не веднъж сме правили соден разтвор, благодарение на който краставичките стават много по-хрупкави.

През есента обаче, когато в градината няма никакви зеленчуци, е добре да поръсите много тънък слой сода. Тя ще спомогне за регулирането на нейната киселинност и на пролет, когато решите отново да се впуснете в приключението „градинарство”, нещата ще се случват далеч по-лесно.

Ползите от тази съставка са наистина солидни. Содата няма да навреди на почвата, а напротив – тя ще спомогне за регулирането на нейната киселинност, както споменахме и по-горе.

Само една щипка сода за хляб и може да промените живота си – вижте 11 начина как да го направите!

Когато след няколко месеца започнете да садите отново зеленчуци, било то домати, пипер, патладжани или други, поръсвайте по щипка сода във всяка една дупка, преди да заровите корена на разсада. Това ще ви гарантира допълнителни успехи и още по-добра реколта.

Доверявайте се на опитните градинари, защото от тях има какво много да научите!

Източник: Актуално

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деня на Иларион! Ако не искате да прекарате цялата следваща година в провал – не правете това днес 21.10.2023
Next: Скръбна вест! Почина легендарна олимпийска шампионка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.