Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сълзите не спират! Камен Воденичаров загуби най-близкия си човек
  • Новини

Сълзите не спират! Камен Воденичаров загуби най-близкия си човек

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
sdfvdfdhdfhfghfg.png

„За мен тази година беше трудна, загубих баща си, имах тежки дни. Забелязвам обаче, че има малко повече усмихнати хора по улиците.

 

Ние свикнахме винаги да сме малко по-кисели, винаги да намираме проблеми дори там, където ги няма.“ Това каза в ефира на Euronews Bulgaria актьорът, водещ и режисьор Камен Воденичаров.

Аз мисля, че нашето щастие се случва въпреки политиците, защото фокусът на политиците е в това как нещо да се направи така, че да има изгода за тях, как да бъдат направени проектите така, че да може нещо да се открадне. Те сякаш не се интересуват от щастието на хората.

Филмът „Цената на властта“, в който участвам, разглежда точно това.

„Знам, че има хора, които се опитват да правят нещата така, както пише по книгите. Българската политическа класа обаче не е на нивото на историята“, добавя още Воденичаров.

Факт е, че в днешно време няма толкова добри телевизионни предавания, които да правят сатира.

 

 

Тя обаче продължава през интернет, както и чрез изключително талантливи карикатуристи, заяви още актьорът и заключи, че „днешните политици са доста по-сприхави и нервни от тези, които ни управляваха през 90-те години“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждана ситуация в ефира на БНТ, водещ изненадващо се появи със…
Next: Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.