Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруг се прибира от работа и вижда пълна бъркотия,отговорът на жена му го изумява
  • Новини

Съпруг се прибира от работа и вижда пълна бъркотия,отговорът на жена му го изумява

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
wqtqwtstsysdy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро получих този текст, който се въртеше в социалните мрежи и почувствах, че трябва да го споделя.

Всеки, който е бил вкъщи с децата си, знае, че може да бъде сложно. Има моменти, когато би било хубаво да имате осем ръце като октопод.

Тази история е за мъж, който се прибира от работа. Не съм сигурен дали се е случило в действителност, но гарантирам, че тези, които са поискали отпуск по бащинство, ще разберат ситуацията.

 

 

Един следобед мъж се прибира от работа и вижда, че цялата къща е в безпорядък, трите му деца са навън, все още по пижами, играят в блатото. На пода имаше празни съдове и кутии за храна, вратата на колата на жена му беше отворена, вратата на къщата беше отворена, а кучето не се появи. https://vazhno.bg/

 

 

Когато наближи входа, тя можеше да види още повече бъркотия: една лампа беше съборена, а персийският килим беше залепен за стената с някаква лепкава каша. Телевизорът беше включен силно във всекидневната и навсякъде имаше играчки и дрехи.

В кухнята мивката беше пълна с мръсни съдове. Закуската все още беше на масата и вратата на хладилника беше все още отворена. Храната на кучето покри пода и тя откри любимата си чаша, разбита на парчета на пода. Имаше и пясъчни отпечатъци чак до задната врата.

 

 

Той вървеше бързо нагоре по стълбите, където трябваше да избягва още играчки и дрехи, търсеше жена си.

Чувстваше се притеснен, може би жена му е болна или й се е случило нещо сериозно.

Горе видял струя вода да излиза от банята. Той пъхна глава и видя мокри кърпи, пяна и още играчки, разпръснати по пода. Също така километри тоалетна хартия на купчина, а стените и огледалата бяха намазани с паста за зъби.

 

 

Той изтича до спалнята и там намери жена си, все още по пижама и четеше книга.

Тя вдигна поглед и се усмихна на съпруга си, попита как е минал денят му. Той само погледна изненадано жена си. „Какво е станало тук?“

 

 

Тя се усмихна на съпруга си и отговори: „Знаеш ли, всеки ден, когато се прибираш от работа, ме питаш: „И какво правиш цял ден?“ — Да — отвърна той изненадан.

 

 

„Е, днес не съм правила това, което винаги правя“, щастливо отговори тя.

Разпознавате ли ситуацията? В такъв случай споделете тази история с приятелите си във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цунами от щастие ще преобърне живота на ПЕТ зодии на 180 градуса до дни
Next: Ванга предрече голямо богатство за тези 5 зодии в следващите 5 години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.