Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза
  • Новини

Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
nanasnasdasrastas.png

В последните дни гърми страшен скандал между актьора Васил Драганов и съпругата му Андреа.

Той я обвини, че е зарязала децата си и в момента чака дете от друг.

Тя от своя страна се защити, като заяви, че е била подложена на физически и психически тормоз и напускането на дома е било неизбежно. Тази сутрин в ефира на БТВ тя разкри и още по-ужасяващи неща от съжителството си с известния актьор, за които дори не сме подозирали.

„Изключително съм притеснена за децата си и за травмите, които те ще понесат от думите на баща си и от истината, която боли. Не исках да се стига до тук и не съм го предизвикала аз това публично говорене за нашите проблеми”, заяви Андреа Драганова.

По думите ѝ любовта между нея и Васил е била прекрасна, но е имала и своята тъмна страна. „Имам две прекрасни деца – Любов и Давид – плод на тази любов. Поради тази причина съм изключително огорчена, че бях публично разстреляна от негова страна”, заяви тя по повод интервюто на бившия ѝ съпруг Васил Драганов пред БНТ.

„Благодаря на Люба Пашова, която не му е позволила да стигне до крайности. В последствие говорих с нея и разбрах, че той е искал да каже тези думи и грозни клевети, които нараниха много моите деца. Дъщеря ми плачеше, че е разкъсана от своите приятели и съученици. Задавали са ѝ неудобни въпроси”, каза Андреа. „Не може един баща да не мисли за децата си и да не ги пощади”, добави тя.

Васил Драганов и Андреа Драганова с обща снимка в добрите мигове на тяхната любов.

Разкри, че дълго време „сърцето ѝ не е позволило да говори”, защото е искала да запази достойнството на Драганов и да съхрани семейството си.

„През годините съм правила изключително много компромиси. Прощавала съм, но имам и своите грешки. Но не мисля, че трябваше да постъпва така с мен и децата”. Журналистката подчерта, че винаги е ценяла качества и уменията у бившия си съпруг, но той е човек на крайностите.

„Емоционалният тормоз през последните години беше по-силен от физическия преди това. Дъщеря ми ме умоляваше да не давам това интервю, но аз не мога да понеса това, което се изсипва върху мен”, обясни тя. Андреа описа чутите думи в интервюто на Васил Драганов като „нож в гърба” като дори няма обяснение.

„Утре децата ще отидат на училище и ще ги разпънат. Той ги използва като оръжие като през тях е цялата ни комуникация. Вчера ме заплаши, че ако днес дойда в студиото, няма да се виждам със сина ми. Бях щастлива, защото последните месеци си възстанових връзката с тях. Синът ми беше крит от мен месеци наред. Това е жестоко за една майка”.

Андреа заяви, че е приела всички условия на Васил Драганов. Едното е било децата да живеят при него в апартамента им, второто е било да прекрати делото за домашно насилие, а трето – да му плаща издръжка. След това отношенията помежду им са се нормализирали като тя е водила Давид на училище всеки ден, както и три пъти в седмицата на футбол.

„Моите деца се гордеят с баща си. Аз също съм помогнала да изгради този публичен образ. Не съм си позволила да кажа лоша дума. Не знам защо провокирах тази реакция. За себе си го разбирам, но защо го причини на децата. Той изгради образ на бащата за пример , които слага на първо място децата. Изключително забавен баща е. Обича да е център на внимание, шумни компании. Осигурява добър жизнен стандарт на децата, но има пропуски в образованието”, обясни още Андреа. Тя заяви, че агресията от негова страна е била винаги по време на празници и вероятно под влияние на алкохол.

„Болеше ме, че той никога не се извини. На следващият ден се опитваше да се държи сякаш нищо не е станало”.

„Искам да бъда щастлива. Децата ми да бъдат щастливи и най-накрая този кошмар, който продължава от година и половина да приключи. Да не нараняваме децата ни. Нямаше днес да говоря, ако не се беше изляла тази кал. Както и тормозът върху мен, който е извън публичното пространство. Последните дни получавах такива съобщения, които не пожелавам на нито една майка”, обясни журналистката и се обърна към децата си:

„Любов и Давид желая и се моля да ми простите, че днес съм тук и говоря открито за проблемите с баща ви. Надявам се да ми простите и да ме разберете. Искам да защитя вас и себе си и да кажа истината. Никога не съм искала да ви нараня. Обичам ви и ще дам всичко за себе си, за да сте добре. Ще ви подкрепям и винаги може да се обърнете към мен. Някой ден ще осъзнаете каква е истината”.

Continue Reading

Previous: Красив младеж открадна сърцето на Симона Загорова – ето как я изненада за Свети Валентин
Next: Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.