Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на един от изчезналите рибари разпозна изплувалото днес тяло в езеро край Бургас
  • Новини

Съпругата на един от изчезналите рибари разпозна изплувалото днес тяло в езеро край Бургас

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
ribaisirasorasr.png

Трагедия: Разпознаха трупа на един от изчезналите рибари в езерото Мандра. Жената на единия изчезнал преди 24 дни рибар е разпознала тялото, което изплува днес от бургаското езеро Мандра. То е на Петър Петров.

Трупът на един от изчезналите рибари в езерото Мандра изплува днес по обед, научи Флагман.бг.
Тялото е забелязано във водата в близост

до мястото, където беше открита гумената лодка, в която двамата са били вечерта на 27 ноември. Все още не е ясно на кого от двамата са останките.

От Областната дирекция на МВР в Бургас потвърдиха информацията на Флагман.бг за изплувало тяло в ез. Мандра. Предполага се, че е на единия от двамата изчезнали на 27 ноември вечерта рибари Ивелин Тодоров и Петър Петров.

Не изпускай тези оферти:

Трупът е открит в близост до мястото,

където бе намерена гумената им лодка.

„Към момента изчакваме лодка от ИАРА, за да бъде изнесено тялото на брега.

Ще се извърши разпознаване, за да видим дали е на един от двамата изчезнали рибари и на кого точно. Оттам вероятно на ръце ще бъде изнесено до трупната линийка към отделението по съдебна медицина за извършване на аутопсия, тъй като теренът е пресечен и труднодостъпен за превозни средства“, съобщиха от пресцентъра на полицията в Бургас.
Очаква се и водолазен екип,

за да се направи подводен оглед за евентуално откриване на второ тяло.

Припомняме, че Ивелин Тодоров и Петър Петров изчезнаха преди 24 дни и беше организирана мащабна акция по тяхното издирване.

Още на следващия ден бе организирана безпрецедентна акция, в която участват редица институции – екипи от Общината, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, полиция, Гражданска защита и доброволци. Кметът на Бургас Димитър Николов лично координира операцията.
Въпреки щателното обследване на дъното

от водолази и локди със сонарно оборудване, както и по въздух с дрон, от изчезналите мъже няма и следа. Намерена е само обърнатата им лодка.

Допреди няколко дни общинските лодки са продължавали да изследват дъното със сонарна система. Имаме готовност, ако се появи улика, открита отполицията, отново да влезем както с лодките, така и с дрона, който седмици наред обследва територията, обясниха пред Флагман.бг от Община Бургас.

Близките им обаче не губеха надежда. Всеки ден съпругите на двамата мъже, както и майката на Ивелин са на ез. Мандра, за да чуят добри новини от спасителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алексей Петров: Хора, ако това мине, гражданската за кола става 1000+ лева, за камион над 10 хил.
Next: Случайна среща на стари съученици, която показва колко жестока може да бъде съдбата понякога

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.