Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му
  • Новини

Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
sdfbdfbdgfjghkghk.png

Съпругата на Алексей Навални с първи думи след информацията за смъртта на руския опозиционер.

„Не знам дали да вярвам, или не на тази ужасна новина, която получаваме само от руски правителствени източници”, каза Юлия Навалная.

Тя коментира, че в продължение на много години не може да се вярва на руския президент Владимир Путин и на правителството му: „Те винаги лъжат”, е мнението ѝ.

„Но, ако това е вярно, искам Путин и всички около него да знаят, че ще бъдат държани отговорни за всичко, което направиха на нашата страна, на моето семейство.

И този ден ще дойде съвсем скоро”, категорична е Юлия.

Съпругата на Навални призова за обединение международната общност и всички хора, за да „победят това зло”.

Речта ѝ на Мюнхенската конференция беше посрещната с аплодисменти и овации от публиката.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира новината за смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в наказателна колония, пише УНИАН.

Както отбеляза украинският лидер по време на съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц, Навални е убит по лична заповед на руския държавен глава Владимир Путин.

„Току-що стана известно, че Алексей Навални е починал в руски затвор. Очевидно той е убит от Путин, както хиляди други, които са били измъчвани заради това едно същество. Путин не го интересува кой ще умре, стига да запази позицията си“, заяви Зеленски.

Президентът добави, че Путин трябва да загуби всичко, за да не продължи престъпленията си.

„Колкото и да е трудно и каквито и да са предизвикателствата, винаги трябва да помним: животът може да бъде защитен само в единство. Путин винаги убива. Самият той е война. Той няма да спре. Той може само да бъде спрян. И само заедно, в сътрудничество“, подчерта Зеленски.

На 16 февруари опозиционният политик Алексей Навални издъхна в руска наказателна колония. Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) съобщи, че Навални внезапно се е разболял след разходка. Лекарите не успели да го съживят.

През зимата на 2021 г. руските власти изпратиха в затвора лидера на Фондацията за борба с корупцията Алексей Навални за две години и осем месеца. През 2022 г. присъдата му беше увеличена, добавяйки още девет години затвор по обвинения в измама. През юни в Руската федерация започна нов процес срещу Навални – опозиционерът е обвинен в „екстремизъм“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Загиналият в катастрофа в Айтос оставя жена и малко момиченце
Next: Лиляна Павлова отново бременна! Кой е бащата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.