Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът я напуснал, когато разбрал, че ще имат момиче
  • Новини

Съпругът я напуснал, когато разбрал, че ще имат момиче

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
saprasogaksdas.png

Най-накрая тя забременя. Когато тя съобщи новината, той скочи и се приближи до нея:

– Вярно ли е това? Сигурна ли си?
– “Бременна съм”, каза Лика с усмивка на лицето.

Тимофей я прегърна и страстно я целуна, после я погледна в очите, държейки главата на жена си в ръцете си и попита със сериозен тон:

– Това момче ли е?

Не изпускай тези оферти:

– Може би дъщеря, все още е неизвестна.
– Не, момче е! – каза той намръщен.

Бъдещите млади родители започнаха да се подготвят за раждането на своето чудо.

При първия преглед полът на детето не можеше да бъде разпознат – все още не е напълно оформен. При втория преглед лекарят отново не можа да определи пола на детето поради факта, че детето лежи по гръб.

На следващия Тимофей най-накрая разбра кой му се е родил. Това не го направи много щастлив.
– Имате дъщеря – каза докторът.

Тимофей тихо излезе навън и се прибра. Той опакова вещите на жена си в куфар и го извади през вратата.

Когато Лика напразно напусна лекарския кабинет, тя се опита да намери съпруга си в болницата, а след това наблизо. Тя се прибра вкъщи и видя куфара си на улицата. На него бе оставена бележка, която гласеше: “Без син не можеш да се върнеш!”

Тя звънна на звънеца на вратата, а след това на мобилния телефон на съпруга си – той не вдигна телефона и отказа да пусне жена си или поне да говори с нея. Момичето се почувства зле и седна на пейка до съседа си. Както се оказа, тя имаше преждевременно раждане. Отведена е в болницата, където Лика роди момиченце, а след това момче. Да, тя имаше близнаци, за които никой не знаеше.

Факт е, че едно бебе покрие другото с малкото си тяло и беше много трудно да ги забележи, така че никой не можеше да предположи, че вместо едно, ще се родят две деца.

В деня на изписването родителите й дойдоха за нея. На входа на болницата Тимофей ги чакаше. Той отиде при Лика и каза:

– Разбрах за моя син. Искам да се върнете у дома, но има едно условие: трябва да оставиш само сина. Остави момичето в болницата и всичко ще бъде като преди .

– Сериозен ли си? – Лика не можеше да повярва.
– Разбира се! Искам син!

– Няма да се откажа от детето си, просто защото искахте само момче!

С тези думи те се прибраха и няколко дни по-късно, когато Лика се почувства по-добре, тя подаде молба за развод. Няколко месеца по-късно тя срещна приятен млад мъж, който се привърза към малкото семейство и често се срещаше с тях. От този ден вече са изминали 5 години и Лика не може да прости на Тимофей. Но е щастлива с децата си и новия им татко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда една родилна зала в Швейцария, ще останете без думи като я сравните с нашите
Next: Знак от Бога! Огромен кръст изплува- събра стотици миряни!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.