Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден
  • Новини

Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
dfghfghrtrtr.jpg

История за истинска любов, вярност, преданост и дълг.

Понякога животните са способни да проявяват много повече човешки чувства от самите хора. Това е кучето Цезар и неговият стопанин Ал Илхан. Мъжът започнал да забелязва, че кучето сутрин кучето отива някъде. Той решил да го последва и разбрал тъжната му тайна.

Илхан последвал кучето през почти целия град, чак до покрайнините. Цезар не спрял и хукнал нанякъде. И тогава човекът разбрал всичко.

Убедил, че е прав, когато видял, че кучето идва на гроба на баща му Мехмет Илхаман. Преди две години старият Мехмет бил парализиран, лекарите го посъветвали да си вземе куче помощник и той осиновил Цезар от приюта.

Обикновеното, но много очарователно куче много се привързало към стопанина, помагал на стареца, но един ден Мехмет бил откаран в болницата и никога не се върнал у дома.

Цезар загубил човека, който имал най-голямо значение за него. Но дори и след смъртта на най-добрия му приятел, любовта и лоялността на животното не избледнели.

След години на болест, която го беше парализирала, 79-годишният Мехмет Илхан починал в болница близо до дома си в Бурса, Турция. През последните две години от живота му Цеза бил верен спътник на Мехмет, така че смъртта му било особено сърцераздирателна.

„Заради парализата на баща ми те имаха различен вид връзка“, казва синът на Мехмет Али пред The Dodo. „Когато баща ми беше в болницата през последните си дни, Цезар спря да яде.“

И все пак пак никой не можел да очаква това, което се случило след това.

Погребението

След като тялото на Мехмет пристигнало у дома, Цезар останал наблизо, отказвайки да помръдне. Когато се образувала процесия, за да пренесе ковчега до местната джамия за погребението, кучето настояло да води по пътя.

По време на церемонията Цезар седял до ковчега, тъжно увесил глава. Така си останал през цялото време.

„Никой не можеше да го докосне, докато баща ми не беше отнесен в гроба и не беше погребан“, казва Али.

Малкото куче сега живее у дома с Али, но сърцето му все още тъгува за Мехмет.

Всеки ден след погребението Цезар пътува през града до мястото на погребението, за да седи до своя стар приятел.

Али забелязал, че Цезар ще изскочи през вратата, когато тръгвал за работа, но едва когато решил да го последва един ден, разбрал какво се случва.

Хората, които работят на гробището, казват, че първото нещо, което прави сутрин, е да посети гроба на баща ми“, споделя Али.

Не е ясно колко дълго ще продължат ежедневните поклонения на Цезар или дали той някога ще се излекува напълно от загубата. Във всеки случай обаче Али обещава, че винаги ще се грижи за малкото кученце.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна изненада! Добавки за 774 хил. пенсионери! Ето кои ще я вземат
Next: Майката на Дебора: Не се чувства много добре, аз като майка виждам един празен поглед

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.