Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща
  • Новини

Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
svasldasdksadosa.png

Родната къща на Слави Трифонов в плевенското село Тодорово, по-известно със старото си име Учиндол, ще бъде срутена до основи, пише“Уикенд”.

За операцията вече са ангажирани няколко фадроми, чиято задача е буквално да не оставят камък върху камък от двуетажната постройка на ул. „Кирил и Методий“ 33, в която шоуменът е направил първите си стъпки.

Терасата, която гледа към улицата, и до днес e забележителност според хората в селото.

По-възрастните си спомнят, че оттам Дългия изнасял пред свои връстници първите си импровизирани концерти. Скоро балкона няма да го има, а на мястото на разрушената сграда предстои да се появи фотоволтаична централа. Зад инвестицията от стотици хиляди левове за поставяне на слънчеви панели не стоят Слави или неговите роднини.

Проверка  показва, че Дългия още през март тази година е успял да изтъргува родния си дом. Цената, срещу която Слави ce e разделил с родната си къща e едва няколко хиляди лева, буквално нищо за него. В кариерата си като тв водещ той е изкарал милиони левове.

Съседи на Дългия от село Тодорово разказват, че цената на запустялата двуетажна постройка няма как да е по-висока. След като бащата на Слави Тодор почина през 2017 г., къщата остава пуста. Майка му Здравка се премества в Плевен при сестра му. Оттогава в имота почти не е стъпвал човешки крак.

Веднъж прежалил родния си дом, за Слави Трифонов явно няма проблем да скъса окончателно с миналото си. Така в началото на март тази година къщата е продадена на плевенчанката Симона Горанова. Новата собственичка няма намерение да налива пари, за да възстанови съборетината.

Вместо това Симона вече e ангажирала тежка техника, която да бутне постройката и да извози строителните отпадъци на близкото сметище. Следва и операция по разчистване на огромния двор с площ 3,7 декара, върху който трябва да се разположат сльнчевите панели.

Според експерти инвестицията за тяхната покупка от близо половин милион лева бързо ще се изплати. Веднъж поставени и свързани към преносната мрежа, токът от фотоволтаиците излиза буквално без пари.

При космическите цени на енергията през последните месеци централата ще си избие вложените средства само за 5-6 години, a самите слънчеви панели могат да работят около две десетилетия.

 

Новата собственичка на руината Симона. Горанова вече е регистрирала и фирма, чрез която да осъществи проекта за слънчева централа.Очаква се помощ да ѝ окаже и известен бизнесмен, тъй като Горанова няма нужните пари. Все пак тя до момента обитава очукана панелка в краен плевенски квартал. За сметка на това пък има купен евтино огромен парцел близо да трафопост, който е напълно подходящ за централа. Така двамата съдружници бързо постигат договорка как да си разпределят участието в бъдещия проект.

Хора от селото разказват, че Симона и нейният партньор изчаквали да стане пролет, за да вкарат фадромите в бившия дом на Слави Трифонов

Continue Reading

Previous: Откриха мъртва Жанета, която избяга от психиатрията в Пловдив
Next: Семейството на Пеле не е разкрило на майка му, че той е починал

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.