Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Същински кошмар в Приморско! Гръм удари 18-годишно момиче
  • Новини

Същински кошмар в Приморско! Гръм удари 18-годишно момиче

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
opiramorasksa.jpg

Инцидентът е станал в Приморско

Мълния удари 18-годишно момиче докато слизало от автомобила си на автогарата в Приморско. Инцидентът станал тази вечер около 17 часа, когато над града премина сериозна буря.

Младата жена пристигнала с приятели в града и спрели на автогарата. В момента, в който слязла от колата, мълнията поразила близко дърво, автомобилът и нея.

На помощ се притекли хора от близките обекти, които опитали да реанимират пострадалата. Откарана е с линейка към Бургас.

Още инциденти:

Инцидентът със сръбския автобус е станал, когато на едно от децата му е прилошало по време на пътуването. Това разказа пред „Телеграф“ роднина на един от малките пътници, който е пътувал цяла нощ до Стара Загора, за да го прибере.

По думите му майката с детето се е придвижила напред, за да седне на помощната седалка, за да облекчи дискомфорта на детето си по време на пътуването. Шофьорът се опитал да намести помощната седалка и в този момент жената неволно го бутнала и ръката му се изплъзнала и завъртял рязко волана вдясно.

Автобусът се е завъртял и се е преобърнал в канавката.

Инцидентът стана в неделя около 20.10 ч. Рейсът е бил с 48 пътници. Те се връщали в Сърбия от фолклорен фестивал в Слънчев бряг, в който се включили децата. 17 деца бяха настанени в болница, а един от възрастните е с ампутирани долни крайници.

В късния следобед в понеделник ескорт от 5 линейки откара малките пациенти и няколко възрастни до ГКПП-Калотина, където бяха поети от сръбски медици.

За късмет автобусът се е движел с не повече от 60 км/ч, тъй като в този момент пред него е имало задръстване и колона от автомобили. Това и до голяма степен е спомогнало при катастрофата да няма жертви.

При инцидента десетки българи спрели да помагат. Имало е и лекар, който се прибирал със съпругата си от почивка на морето. Първоначално, след като се хвърлили в канавката, всички били в шок. Гледката била неописуема. Най-малкият пациент е на 6 годинки.

Пострадалите, които са част от ансамбъл ЖУ-ЛИРА, се връщали от фолклорния събор в Несебър. Изпълнили са два сръбски народни танца. Имало е участници от Румъния, Молдова, Северна Македония и други държави.

В понеделник точно в 17 часа 5 линейки с деца минаха през границата със Сърбия при Калотина, придружени с полицейски ескорт. Заедно с тях пътуваха и два автомобила с близки на децата от Белград.

Те бяха посрещнати от линейки от Ниш, където първоначално ще бъдат настанени в Университетската болница в Ниш, а след това ще се придвижат до Медицинския център Тиршова в Белград.

Шофьорът на сръбския автобус остава в ареста за 72 часа. Той е с повдигнато обвинение за това, че не е овладял машината. 40-годишният Дарко К. ще отговаря за това, че по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 12 деца на възраст от 6 до 16 години и двама възрастни.

Ако бъде признат за виновен, може да получи до 6 години затвор. Веднага след пътнотранспортното произшествие на място Дарко К. е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Уредът е отчел нулеви резултати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Тежка катастрофа в Дружба 1 в София, хвърчат линейки
Next: Извънредно! Ужасно престъпление! Мъж пръсна черепа на бебе в Борисовата градина!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.