Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена умира след главоболие за 2 дни! Лекарите предупреждават хората да не пренебрегват тези симптоми
  • Новини

Тази жена умира след главоболие за 2 дни! Лекарите предупреждават хората да не пренебрегват тези симптоми

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
glavasvosvlaskvsa.png

Ние се сблъскваме със здравословни проблеми като грип, възпаления и главоболия всеки ден. Обикновено се борим с тези проблеми, като приемаме хапчета сами, като почти никой не мисли за рисковете, които този навик може да донесе.

Понякога хората просто игнорират проблема, докато не изчезне, което може да има сериозни последици за здравето ни.

Шарлот Бродуей от Северна Каролина и нейният съпруг Ерик имат 4 деца и тяхното присъствие за отглеждането им беше необходимо през цялото време.

Шарлот страда от главоболие от ранна възраст и във времето се е научила как да се справи с него.

Тя взимала хапчета, които й помагали и никога не е предполагала, че трябва да отиде на лекар за главоболието и че то може да изложи здравето й на такава голяма заплаха.

Не изпускай тези оферти:

На 1 април 2017 г. Шарлот преживява най-лошата мигрена в живота си. Този път отишла в болницата заедно със съпруга си. И двамата смятали, че се нуждае от по-силно хапче, но ситуацията всъщност се оказва живото застрашаваща!

Тя е диагностицирана с церебрален аневризъм, сериозно заболяване, което се случва поради слабост на кръвоносните съдове в мозъка. Това може да доведе до малко мехурче в съдовете, което може да окаже прекалено голям натиск върху мозъка и разкъсване, ако не бъде лекувано навреме, причинявайки кръвоизлив, който може да има смъртоносни резултати. Това е била точната причина за сериозната мигрена, която Шарлот е имала.

За съжаление Шарлот умира два дни по-късно. Съпругът й Ерик споделя ужасното си преживяване, за да напомни на всички, че главоболието е много опасно и не трябва да се третира и лекува без наблюдение на лекар.

Ето симптомите на аневризма на мозъка, които трябва да знаете, за да го разпознаете навреме:

Загуба на усещане в лицето

Изпотяване и повръщане

Замайване или загуба на съзнание

Слабост в крайниците

Тежко силно главоболие

Ако симптомите се разпознаят навреме и посетите медицински специалист аневризмата може да се излекува. Ето защо Ерик съветва всеки, който изпитва силно болезнено главоболие, да отиде на лекар – в края на краищата състоянието ви може да е доста сериозно!

Continue Reading

Previous: Годишнина от смъртта: Алекс Сърчаджиева разплака всички с тези думи за Ласкин
Next: Една жена: Абе, виж прането на съседката! Все е захабено, сякаш не е прано!, тогава мъжът ѝ направил нещо, което я накарало да се изчерви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.