Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази пещера е една от най-големите подземни мистерии в България
  • Новини

Тази пещера е една от най-големите подземни мистерии в България

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
dqdqdisiiuquuqweqwew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дяволското гърло е една от най-вълнуващите и интересни пещери в България. Тя
привлича посетители си с тайните, мистериите и загадките, които крие дълбоко в
себе си.

Пещерата е част от величественото и отчасти страховито Триградско ждрело. До
нея се стига по основния път Девин – Доспат, като пътят минава през Широка лъка.

В нея се влиза на групи, придружавани от екскурзовод. Най-хубавото е, че тук може
да правите снимки на воля, дори и със светкавица, което в много пещери е забранено.

Легендата разказва, че именно Дяволското гърло е мястото, от където Орфей след
смъртта на жена си Евридика слиза в подземното царство на Хадес. Омагьосан от
мелодиите, които Орфей сътворявал с арфата си, Хадес се съгласил да върне Евридика
в света на живите, като единственото условие било, изкачвайки се към горния свят,
Орфей да не обръща глава назад.

Малко преди да достигнат земята Орфей се обърнал,
за да види дали Евридика го следва и точно това е моментът, в който той губи своята
любима завинаги.

След повторната загуба Орфей плакал толкова много, че от сълзите
му бликнал извор, който може да се види в пещерата и до днес.

Входът на пещерата представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел след който
попадате в Бучащата зала. Наречена „бучаща“ заради силния грохот с който водата
на реката пада от 42 метра височина.

Това прави и водопада най-високия подземен
водопад на Балканите. След Бучащата зала ще влезнете в малка подземна галерия.

След галерията идва и най-голямото предизвикателство – 301 стъпала, по които
изкачвайки се ще имате възможността да се насладите отблизо на подземния водопад.

Тъй като стъпалата са хлъзгави, по-добре не снимайте, а се дръжте здраво за парапетите.
Ще видите и малко изворче в което посетителите хвърлят монети и си намислят желания.

Най-голямата мистерия в тази пещера се оказва подземната река. През 1968 година
придошлата река помита над 350 кубика дървен материал, от който не излиза нито
треска на изхода на реката.

Опити с оцветители вкарани във водата показват, че
са необходими час и половина, за да може водата да измине пътя от входа на пещерата
до изходът на реката от нея.

През далечната 1970-та година двама водолази се гмуркат,
за да изследват пещерния феномен, но за жалост телата им остават завинаги в подземния
лабиринт на Дяволското гърло.

Мястото през което ще напуснете пещерата е всъщност нейният естествен вход.
От там, след кратко слизане ще стигнете отново до сегашния вход на пещерата.

Мненията относно произхода на името на пещерата са различни. Според едни се
нарича „Дяволско гърло“, поради формата на естествения й вход, която наподобява
гърло, което поглъща водите на реката.

Други пък смятат, че се нарича така, защото
нищо попаднало в подземния лабиринт на пещерата не е излезнало от там.

Дяволското гърло фигурира под номер 88 в Списъка със 100-те национални туристически
обекта на Българския туристически съюз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проход към огромен подземен град e имало в Родопите
Next: Това са най-големите тайни на Родопите: Тази пътека определено ще ви предизвика

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.