Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази рецепта спаси живота ми преди 17 години: Имах тумор на черния дроб и дебелото черво
  • Новини

Тази рецепта спаси живота ми преди 17 години: Имах тумор на черния дроб и дебелото черво

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sdfcsdcsacasddsfgfdg.png

Тази рецепта ще ви помогне да преборите рака.

Този лек ми спаси живота и благодарение на него все още съм сред живите и се радвам на внуците си.

 

Преди 17 страдах от тумор на черния дроб, тумор на дебелото черво и на матката.

Отстраниха ми матката, но за черния дроб и дебелото черво имаше голям риск при операцията.

Въпреки това, лекарят, който ме оперира, ми даде една рецепта, и ми каза редовно да я използвам, така че аз го послушах.

Приготвях я и я консумирах редовно, така че следващите тестове показаха, че нямам тумор. Ето така спасих себе си си от болести и операции, така че до ден днешен използвам този лек. Споделям рецептата с вас.

Необходими съставки:
15 глави чесън
15 лимона
500 гр. смлени орехи
500 гр. смлени лешници
500 гр. сушени смокини
500 гр. сушени сливи
500 гр. стафиди от бяло грозде
500 гр. стафиди от червено грозде
500 гр. органична пшеница
1 кг домашен мед

Приготвяне:
Пшеницата се измива с топла вода 9 пъти, а в десетата вода се оставя да престои през нощта. На следващия ден се прецежда и и се разбива в блендер.

Нарежете на ситно смокините и сливите. Изстискайте сока от 10 лимона, 5 лимона смелете заедно с кората. Всички съставки (чесънът се бели) се смесват и поставят в голяма съд, след което се разбъркват с дървена лъжица.

След това поставете ръкавица (от аптеката) на ръката си и разбъркайте добре сместа. Сместа е гъста като тесто и има трайност около месеца.

Съхранява се в стъклени буркани в хладилник. Приготвям я два пъти годишно, на много хора съм дала рецептата и всички са доволни от резултатите. Има наистина добри резултати, спасява от тумори.

Много съм доволна, съпругът ми също консумира от тази смес, въпреки че здравословното му състояние е добро.

Тя просто предпазва от болести, вируси и може да се използва и от здрави хора.

Употреба: Три пъти на ден, по една или две супени лъжици преди закуска, преди обяд и преди вечеря. Дозата за един човек е за три месеца. Аз ям по две супени лъжици, три пъти на ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма радост! Вдигат заплатите на тези служители със задна дата
Next: Огън и жупел пред министерството! Протестиращите подпалиха автомобил

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.