Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тази стара къща, построена през 1887 година, беше изоставена и оставена в руини.Сега тази разрушена къща е напълно непозната. Тя беше трансформирана и сега изглежда като замък!
  • Без категория

Тази стара къща, построена през 1887 година, беше изоставена и оставена в руини.Сега тази разрушена къща е напълно непозната. Тя беше трансформирана и сега изглежда като замък!

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Screenshot_29

Тази стара къща, построена през 1887 година, беше изоставена и оставена в руини.Сега тази разрушена къща е напълно непозната. Тя беше трансформирана и сега изглежда като замък!

 

Построена през 1887 година, една някога разпадаща се къща край пътя изглеждала на ръба на срутването. Пренебрегвана от потенциални купувачи, съдбата ѝ се промени, когато някой забелязал потенциала ѝ и решил да я придобие.

80227f0f4165bbe607c2b98c927a4f92

Чрез значителни инвестиции от време и пари, този исторически архитектурен бисер претърпял забележителна трансформация и се превърнал в великолепна резиденция.

Началното състояние на къщата било далеч от обещаващо, но след старателни усилия за реставрация, тя сега стои като свидетелство за красотата на архитектурното възраждане.

ae29a72014701f1be8b451296a8d81c4

Интериорът е просто зашеметяващ, с подове, направени от пет различни вида дърво и украсени с ярки витражни панели, които внасят цвят и светлина в пространството.

20ff34e8cf4f5cb575d3b07d3f8f24ac

Вторият етаж предлага пет уникално проектирани спални, всяка от които излъчва собствен чар. Освен това, има уютен офис с очарователна гледка, което добавя практичност към естетическата привлекателност.

ccba8d5cdaa69d75c7a2e74ef0ca7327

Тази възстановена сграда излъчва топлина и чар, предлагайки наистина приветливо жилищно пространство.

b14157cf19dd15f7bee58eaf0293e2d5

Очарователната трансформация на тази някога пренебрегвана къща служи като доказателство за силата на реставрацията и потенциалната красота, скрита в историческите имоти.

8058d150730f19ca8f4c37980cce1f1f

Ако цените изкуството да превърнете старото в нещо изключително, споделете тази история с вашите приятели и семейство във Facebook.

 

Continue Reading

Previous: Ново 20! Решиха съдбата на горките животни във Велинград
Next: Драма във Велинград: Ето как решиха съдбата на животните!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.