Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Йорданка Христова призна за Фидел Кастро
  • Новини

Тайната падна: Йорданка Христова призна за Фидел Кастро

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
jbdfshkdfhfsdh.jpg

Великата българска певица Йорданка Христова на 80 години даде невероятно интервю пред Мариан Станков Мондьо по Нова тв.

Тя обясни, че не е имало как да стане жена на Фидел Кастро.

В Куба ме наричаха „българската мулатка или годеницата на всички кубинци“.

Как да стана жена на Кастро като съм годеница на всички, пошегува се в типичния си стил Христова.

Това не е случайно, просто се получи една спонтанна любов завинаги.

Кубинците са изключително емоционални, откровени, приемат те и започват да ти говорят на „ти“.

Това беше доста отдавна, през далечната 1967 година.

Това разказва пред Мариан Станков голямата Йорданка Христова, която съвсем скоро навърши 80 години от които 60 на сцената.

 

Не се страхувам от смъртта, дори не мисля за нея. Понякога се случва.

Татко издъхна в ръцете ми.

Досега не съм се замисляла как изобщо го осъзнах това нещо.

Не искам да мисля за това, знам, че ще дойде, както е писано, така ще стане. По-тежка дума от „сбогом“ няма.

Както самата тя разказва имала е не един или два звездни момента в своя живот. Спомня си срещите с велики руски творци, с които е била много близка и осъди това рязко отхвърляне на руската култура.

За срещите си с Фидел Кастро, нещо, близостта с който я съпровожда в живота й досега сподели:

Аз политиката по принцип не я харесвам, страня от нея.

Първата ми среща с него бе в края на 1967 година на фестивала „Варадеро“. Тогава се видяхме на един бейзболен мач. Това бе първата ни среща и после още няколко пъти сме се виждали.

 

Безспорно Фидел е една уникална личност, един от най-мразените и най-обичани може би, но е изключителен.

Той е цар на ПР-а.

От това малко островче да направи една от най-желаните дестинации в света, какво да говорим, това малко ли е?

Христова се оказа доста отворен и либерален човек.

За любовта сподели, че е склонна да прости изневяра и харесва мъжете с леки забежки, но държащи на семейството. Дори цитира баба си: „Моята баба казваше, че си има нужда от свежа кръв„.

С Фидел Кастро не сме имали разговори на темата любов, нека забравят тази тема. След като съм годеница на всички кубинци, няма как да се оженя за Фидел.

 

Завърши с думите, които си представя, че ще пишат след смъртта й: „Голям сладур беше Данчето, но и тя си отиде“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв
Next: Български учен остави без думи Цънцарова и Йочев, каза истината за българите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.