Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайни съкровища лежат по българските земи, смята се, че са прокълнати
  • Новини

Тайни съкровища лежат по българските земи, смята се, че са прокълнати

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
sawqriwqirkwqrkskrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легенди разказват за десетки неоткрити все още съкровища, които са били заровени
по родните земи. За много от тях се смята, че са прокълнати и никога не бива да
попадат в човешки ръце.

Сред най-търсените е хазната на цар Иван Шишман. Известно
е, че българският цар не е дал нито едно голямо сражение на турските войски и
впоследствие е бил пленен.

 

За това къде и как е скрита съкровищницата на тогавашната ни държава обаче няма
никакво сведение. Някои историци твърдят, че по онова време страната ни е била
в голям упадък и е възможно никакви богатства да не е имало.

От друга страна,
колкото и да е беден един царски двор, в него все е имало ценни предмети и накити,
предавани по наследство.

 

Трети предполагат, че турците са взели всичко ценно от Иван Шишман. Една версия
пък гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била откарана с волски каруци
до Черепишките скали. Там, в една от пещерите, било скрито съкровището на последния
български цар.

След като укрили ценностите, царските хора затрупали входа на пещерата
с големи камъни и скални отломъци. После всички те загинали в различни битки у
нас и в Румъния и тайната останала скрита. Друга легенда ни праща в района край
Симеоновград. Там са руините на римската крепост Костанция.

 

Останали са зидове, дебели по 2-3 метра. Преди години, когато тук започнали разкопки,
били открити подземни тунели, които опасвали крепостта като лабиринт. Според познавачи
тук отсядали последните римски императори. В тайните подземия те криели богатствата
си, заграбени от различни народи. Под ударите на варварите обаче крепостта не
устояла и паднала.

 

Римляните се изтеглили, много от тях били избити. Съкровищата обаче останали под
крепостта. Подобни легенди разказват за различни съкровища, заровени от римляните
край днешния Тополовград.

Едни били на самия връх Вишеград, други – под стените
на древната крепост Палеокастро, на около 2 км западно от града. Неоткрити до
днес са и иманетата на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода
и др.

 

Край Плевен, до моста на р. Вит, където се е предал Осман паша с войската
си през Руско-турската освободителна война, се смята, че той е скрил парите и
ценностите на огромната си армия, за да не попаднат в руски ръце.

Десетки иманяри
са си пробвали късмета в този район, но освен някоя калъчка, ръждясали щитове
и оловни куршуми от онези времена друго не открили.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 30 семена реколтата е 10 кофи: Революционен метод за садене на краставици
Next: Самородно злато примамва стотици хора към реките на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.