Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко
  • Новини

Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
bibeibieb.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Акушерки подготвиха няколко интересни и впечатляващи факта за тайнството на раждането от тяхното ежедневие.
Ние буквално сме видели всичко.

1. Дразним се, когато хората си мислят, че всичко, което правим, е да държим жената за ръка по време на раждане.

Разбира се, ние я подкрепяме емоционално, но имаме и медицинско образование. Пускаме системи, правим обезболяване, тестове и подпомагаме шиенето на най-интимните места, които можете да си представите.

2. Никога не преставаме да се чудим на чудото на раждането

Да бъдете първият човек, който вдига нов живот в ръцете си, е спиращо дъха. И колкото и дълъг, стресиращ и труден да е денят ни, раждането на дете никога не престава да бъде прекрасно. А фактът, че допринасяме за това, предизвиква наистина вълшебно чувство.

3. Виждането на „раждането от родители“ също е невероятно

Да видите някой как се превръща в родител е уникално чувство. Те се променят пред очите ни, стават по-меки. Всичко става моментално: от една сцена с писъци и страдания до друга, пълна с мир и радост.

4. Работим за един поглед.

Това е изненадата на лицето на жената, когато за първи път вижда детето си. Това си заслужава. Ето защо нашата работа не ни кара да отказваме да раждаме собствени деца.

5. Чувството за отговорност е просто огромно и то плаши

Особено, когато тепърва започвате да работите, след като доскоро сте само учили. Изведнъж осъзнавате, че в ръцете ви са животът, здравето и благополучието на повече от един човек. И колкото и да сте умели, не можете да се отървете от това чувство.

6. На нас всички деца ни изглеждат сладки

Когато питате: „Той/тя наистина ли е красив?“ ние казваме „да“ и наистина мислим така. Знаем, че децата са просто различни.

7. Жените се страхуват твърде много да напъват по време на раждането

И не се уморяваме да казваме, че не ни интересува, свикнали сме с това, факт е и няма как да се измъкнем от това. Но някои жени са твърде притеснени, дотолкова, че всъщност не могат да напънат, а така само забавят раждането, пише e-zdravey.

8. Някои партньори по време на раждане се държат като шутове

Те правят селфи, обикалят болницата, изпадат в истерия. Понякога ни се иска да кажем на жената, че би било по-добре, ако беше сама. Но ние не говорим.

9. Често ни викат и дори ни заплашват

Бременните жени често проклинат, крещят, обиждат, изискват много неща, но всичко това е справедливо. По-лошото е, когато една жена и нейният партньор са физически агресивни, което се случва по-често, отколкото си мислите.

10. Преждевременното раждане е голямо предизвикателство.

Обикновено за бебето всичко завършва добре, но отнема много време, за да се успокои мама.

11. Повече работа имаме през есента

Всичко се дължи на факта, че хората се забавляват на Коледа и Нова година, а след това идват в болницата през септември за раждане.

12. Работим с постоянна заплаха за нашата работа и репутация

Всяко усложнение, дори и не по наша вина, може да доведе до съдебно дело от родителите.

13. Нищо, че смените ни да са дълги, много се уморяваме и плачем много – от щастие, мъка или изтощение, ние не можем да не идваме тук отново, за да видим чудото от раждането на живота.

Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тези природни рецепти на проф. Мермерски ще ви отърват завинаги от дископатията
Next: Боян Чуков съобщи за невиждано унижение на Кирил Петков във Вашингтон

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.