Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайно послание, изпълнено с много смисъл, върху ковчега на Елизабет II! Оставено е от нея
  • Новини

Тайно послание, изпълнено с много смисъл, върху ковчега на Елизабет II! Оставено е от нея

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
elziaitabenbe.jpg

Любовта на кралица Елизабет II към шотландския дворец Балморал в Абърдийншир беше добре известна.

Тя прекара повечето лета в любимото си имение от 50 000 акра, което е сгушено в Шотландските планини. Именно там британският монарх почина, а това наложи задействането на операция „Еднорог“.

Днес кралицата за последен път напусна Балморал когато катафалка с ковчега й потегли на шестчасово пътуване до Единбург, където ще бъде положена в катедралата „Сейнт Джайлс“.

Наред с траура хората обърнаха голямо внимание на венеца, поставен върху ковчега й. Интересен детайл е, че цветята са поставени там от персонала на нейния любим дом и са набрани директно от градините в Балморал. „Най-щастливото място“* – така кралицата наричаше имението в Балморал.

Не изпускай тези оферти:

Венецът на ковчега е съставен от цветя от имението Балморал, включително т. нар „сладко грахче“ – едно от любимите цветя на кралицата. Във венеца има и далии, флокс, бял пирен и борова ела.

В избора на цветя няма нищо случайно. Те са избрани приживе от Елизабет II, а в тях има „емоционално посвещение“ към покойния й съпруг принц Филип.

Така например далиите символизират трайната връзка и обвързването за цял живот между двама души, докато сладкото грахче се свързва с идеите за вечното сбогуване.

Във Великобритания и двете цветя са символ на месец април, а именно април е рожденият месец на кралицата, отбелязва The Mirror.

Друг интересен детайл е, че на погребението на принц Филип кралицата лично избра цветята, които украсиха ковчега на покойния й съпруг.
Погребалният венец включваше бели лилии, малки бели рози, бяла фрезия, бяло восъчно цвете, бял сладък грах и жасмин.

„Мисля, че баба е най-щастлива там“, отбеляза преди години принцеса Юджини в документалния филм „Нашата кралица на деветдесет“ и допълни: „Мисля, че тя наистина, наистина обича планините.

Разходките, пикниците и кучетата – много кучета, винаги има кучета – и хора, които влизат и излизат през цялото време“.

Шотландското имение се смяташе за убежище както за кралицата, за покойния принц Филип, така и за други членове на кралското семейство, които се събираха там всяко лято и се наслаждаваха на барбекюта и дейности като лов и езда.

Източник: БЛИЦ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдещето на Динко е под въпрос: Остава инвалид до края на живота си?!
Next: 69-г. мъж се ожени за 27-г. красавица от Филипините – възрастта няма значение за любовта

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.