Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото
  • Новини

Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
yhdfhgfjghjytjyt.jpg

БТВ правят чудеса, за да изместят вниманието от доскорошния си шеф Антон Хекимян и постъпката му.

Трудно им се получава.

В опит да върнат доверието и интереса на зрителите, bTV извадиха тежката артилерия.

Тоест, 3D графиките, които са доста по-добри от тези на конкурентните телевизии.

Още в началото на „Тази сутрин“, те създадоха цяла виртуална бензиностанция.

Целта беше да илюстрират движението на цената на горивата, но самата картинка беше по-интересна от данните, които и без друго са известни на всеки шофьор.

След като Златимир Йочев и Мария Цънцарова си прочетоха, каквото има по темата, 3D колата потегли към изхода на студиото, а виртуалните колонки се скриха като вдън земя.

 

Ефектната графика сигурно е накарала много зрители рано сутрин да обърнат внимание на телевизора.

Което е голям късмет за водещите. Злати Йочев и най-вече Мария Цънцарова започнаха предаването с много нескопосан опит да се пошегуват.

Новата водеща дори подчерта, че си е измислила много хубава смешка, но в крайна сметка само смотолеви някаква безсмислица, че ще яде овче сирене, само ако е сигурна, че е от краве мляко.

 

Очевидно Цънцарова затъва все повече в сутрешния блок и не успява да направи това, което се иска от нея.

Може би ранния утринен позитивизъм просто не е нейното амплоа.

 

В крайна сметка спортният журналист Пепи Бакърджиев се намеси за пореден път, за да създаде по-ведра атмосфера.

Той едва изчака целият екип да се събере на диванчето и накара Злати Йочев да върне графиката с колата.

Двамата се вдетениха буквално за секунди и почнаха да си играят на бензиностанция като второкласници.

 

Очевидно е, че bTV се опитват да направят „Тази сутрин“ не толкова сериозно, а по-развлекателно предаване или направо шоу. Защо обаче тогава за водеща е избрана „острието“ Мария Цънцарова е въпрос без ясен отговор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати
Next: Извънредна ситуация на Ботевградско шосе в София, почерня от полиция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.